Само седмица след като бяха обявени първите мерки за справяне с високата инфлация, се чуха критики от страна на икономистите, че вместо за помогнат на хората, те ще увеличат допълнително цените. Обяснението за това е просто - всяка мярка, която насърчава потреблението, предизвиква инфлация.

Това, на което залагат обаче от правителството, е, че покачването на ценовите равнища не се дължи на вътрешни фактори, а изцяло на външни. От една страна - на последствията от ковид епидемията, а от друга - на започналата война в Украйна. Именно защото инфлацията е привнесена, се разчита, че с увеличаване на вътрешното потребление тя няма да се повлияе особено в посока нагоре. Дали обаче това е така?

Условно мерките могат да се разделят на три групи - данъчни, подоходни и други.

Данъчни мерки

Според обявения до този момент план на правителство ще бъде намален ДДС на хляба и на хлебните изделия, както и на парното, топлата вода и природния газ. Ставката ще бъде 9%. Защо точно толкова? Според изисквания на европейското законодателство, включително и българското, в страната ни може да има две различни ставки на ДДС, с изключение на нулевата. У нас ставките са две до този момент - 20% и 9%. С 9% ДДС ще бъдат обложени и книгите, както досега.

За компенсация на тези намаления обаче ще се увеличи отново от 9 на 20% ДДС за бирата и виното.

Дали обаче този вид мярка ще има необходимия ефект? В това се съмнява и финансовият министър Асен Василев. Той разкритикува още в самото начало и приемането на по-нисък ДДС за ресторантите, защото от една страна свалянето на ставката за даден сектор ще доведе до подобни искания и в другите. А от друга - повече от съмнителен е резултатът от тази мярка. Вместо да задържи цените намаленият ДДС ги увеличи поне в заведенията за хранене.

Въпреки че мярката би трябвало да се води за насочена към потребителите, това не е точно така. ДДС освен основен източник за приходи в бюджета е косвен данък, който облага потреблението. Нормалната логика би означавала, че при намаляване на ставката му ще падне и цената. На практика обаче това не е така. Вместо това цените ще се запазят на сегашните нива и мярката ще даде глътка въздух на бизнеса. Реално тя няма да има ефект за потребителя и създава напразни очаквания.

Антиинфлационният пакет на правителството предвижда също така увеличаване на данъчните облекчения за семейства с деца. Тази мярка реално наистина ще подпомогне хората. Тя е насочена обаче само към работещите и предвижда данъчните облекчения за семейства с малки деца да бъдат увеличени от 4500 на 6000 лева годишно.

Подоходни мерки

От юли няма да бъде вдигана отново минималната работна заплата, но затова пък ще се увеличат пенсиите. От Министерството на финансите са изчислили, че средно пенсиите ще се вдигнат с близо 20%. В тази сметка от министерството на финансите поставят формулата 60 плюс процент. 60 лева е добавката, която получават до този момент пенсионерите заради ковид кризата. Процентът средно се изчислява на 10 на сто.

Така реално получаваната до този момент добавка ще стане официално част от пенсиите.

Отделно е предвидено увеличение на пенсиите по швейцарското правило с 6,1%, но от октомври. Според дадените заявки на правителството предстои пенсионна реформа, която да направи месечните плащания за възрастни по-справедливи. Все още не са обявени нейните параметри.

Според икономисти именно наливането на допълнителни средства към месечните доходи би било по-ефективно като помощ за справяне с инфлацията. Проблемът е, че тази мярка също генерира инфлация. Голяма част от пенсиите у нас обаче не може да не бъдат увеличени, защото ще попаднат под линията на бедността.

До този момент сред мерките няма други увеличения на доходите от юли.

Други мерки

В категорията други мерки е намаляването до 8% на лихвата за просрочени задължения към държавата, общината и частните фирми. По този начин хората ще бъдат облекчени в закъснелите си и без това плащания.

Сред най-широко обсъжданите мерки е намалението с 0.25 лева на бензин, дизел и автогаз. От началото на година горивата са поскъпнали с между 15 и 30%. В сравнение с 12 месеца назад увеличението е между 42 и 54 на сто.

В тази мярка обаче въпросителните са повече от отговорите. Това, което се знае, е, че всички шофьори ще получат отстъпка за първите 50 литра гориво месечно, като тя ще се смята по 25 стотинки на литър. Отстъпката ще бъде покривана от бензиностанцията, която на месечен период да иска възстановяването на парите от държавата.

В момента средната цена на бензин А95 е 3,14 лева за литър, на дизел - 3,28 лева за литър и на пропан бутан - 1.60 лева за литър. При отстъпка от 0,25 лева намалението би се движило от 7% до 15,6%.

Все още не е ясно как точно и през каква система ще бъде проследявано дали дадени 50 литра гориво са зареждани за първи път от съответния шофьор. Дали ще е задължително това да се прави от шофьора и дали на всеки човек се полага тази отстъпка. Така въпросът е след кого ще върви отстъпката - след човека или след лекия автомобил. Отговори на тези въпроси тепърва престоят.

Към другите мерки на правителство за подпомагане на бита е и въвеждане на по-ниска цена за малко потребление на ток, вода, парно и природен газ. От управляващата коалиция препоръчват на Комисията за защита на конкуренцията да въведе две тарифи, по които да се калкулират цените. Едната до минимално количество, необходимо при по-ефективно потребление, и след това увеличена.

Тази мярка е спорна в частта си, че ще направи отстъпка не само на най-нуждаещите се от нея, но също така и на останалите потребители, които няма нужда да бъдат дотирани.

Основна причина за това е, че и до ден днешен в страната няма ясна дефиниция за “енергийно беден”. Така и помощта не може да бъде ясно адресирана към хората, които наистина не са в състояние да си плащат сметките.

Повечето от промените ще бъдат заложени по план в предстоящата актуализация на държавния бюджет. Очаква се новата парична рамка на държавата да влезе в сила от 1 юли. През закона ще минат и всички данъчни поправки, поне според предварителните нагласи на управляващите.