От години ЕС се ръководи от принципа, че свободната търговия, по-тесните търговски отношения могат да насърчат държави с авторитарни режими да бъдат по-свободни и отворени. Логиката е, че държава, в която има магазин IKEA или кафене Starbucks, няма да иска да управлява ГУЛАГ или да започне нова световна война, пише в анализ европейското издание Politico.

През последните години Китай подсказа, че този принцип е удобно извинение за компаниите, които трупат богатство в страни с авторитарни режими, където масово човешките права не се зачитат. Използването на западни технологии и модни стоки не стана причина Китай да се откаже от репресиите срещу уйгурското малцинство например.

Така бизнес интересите накараха бившия германски канцлер Ангела Меркел години наред да си затваря очите за проблемите в Китай и Русия. Когато ЕС заговори за голямата си зависимост от руския природен газ, Берлин подкрепяше изграждането на "Северен поток 2". Не е изненадващо, че Германия всъщност беше последната държава от ЕС, която подкрепи мерки срещу Москва, когато руският президент Владимир Путин нападна Украйна.

Комисарят по въпросите на търговията в ЕС Валдис Домбровскис заговори за промяна на тактиката. "Няма сигнали, че използването на търговията като оръжие ще спре", коментира той и допълни, че общността вече няма друг избор, освен да се изправи пред реалността.

Тази промяна вече започва да се усеща сред германския бизнес. Една от водещите организации в страната - Федерацията на германските индустрии (BDI), коментира, че инвазията на Русия в Украйна трябва да накара всички да очертаят червените си линии с други авторитарни държави, с които имат отношения и бизнес.

Това звучи логично, на за ЕС, който е сляп за злото, това ще означава и сериозно психологическо разтърсване, посочва Politico.

Войната в Украйна сложи край на принципа за свободната търговия, която води до социална и политическа промяна, макар и често той да е просто прикритие на продължаващите търговски отношения с диктаторски режими, коментира Стивън Блокмънс от базирания в Брюксел Европейски център за политически изследвания.

Ситуацията вече започва да се променя - Франция настоява Европа да се откаже от своята "наивна" търговска политика и да се съсредоточи към по-автономна търговия. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също започна да изгражда арсенал за защита на търговията от заплахите на глобалните конкуренти в лицето на САЩ и Китай.

С войната в Украйна търговията на ЕС ще става все по-зависима от геополитиката, смятат анализаторите. "Идеята, че търговията и външната политика могат да бъдат успешно разделени, явно остава в миналото", казва Ферди дьо Вий, преподавател по европейска политикономика в университета в Гент.

Алармата за прекалена търговска зависимост вече светна веднъж по време на пандемията, когато Европа осъзна колко е зависима от Китай за основни стоки. Това беше урок, който ни показа колко е важна диверсификацията на каналите за доставка, коментира Домбровскис пред Politico.

Въпросът е как да се приложи наученото. За много анализатори отговорът е в "стратегическата автономия", за която в ЕС още не си дават сметка, ако се съди по зависимостта от Русия. Но за други пазарът е решение, а не проблем. "Автономията не създава устойчивост. Ако искате да направите търговията подчинена на геополитиката, тогава трябва да се кооперирате повече с другите", смята шведският депутат Йорген Уорборн.

Това е и позицията на комисаря по въпросите на търговията - колкото повече търговски потоци има ЕС, толкова по-устойчив ще бъде. Тази своеобразна "отворена стратегическа автономия" ще диверсифицира каналите за доставка на общността, смята Домбровскис.

Всъщност европейските лидери малко се боят от това, което реално трябва да направят. Дори и изправени пред най-опасния конфликт в Европа от времето на Втората световна война насам, те още не смеят да скочат и например не се отказват от покупката на руски газ, макар и да осъзнават колко е опасно това.

Старите навици умират трудно, обобщава Politico и коментира, че войната в Украйна накара Германия да промени своята военна политика, но дали ЕС е готов за следващото предизвикателство, което ще дойде от Китай?