Всяка година на 8-ми март виждаме по улицата мъже с букетчета цветя – за любимата, майката, колежката, съседката. Жените се обличат празнично, усмихват се повече от обикновените дни, кроят планове къде ще прекарат Деня на жената. Радват се, че има ден, в който могат да се почувстват „жени”, да се поглезят и повеселят. Има и такива противнички на празника, които се чувстват некомфортно от това планирано и очаквано внимание от страна на мъжете. Те смятат, че жената трябва да се уважава и почита не само на 8-ми март, но и на 7-ми март, и на 9-ти, във всеки един ден от годината. И двете страни имат своето право.

Но защо точно 8-ми март се чества като ден на жената? Каква е историята на празника?

Счита се, че този ден се отбелязва главно в страните от Източна Европа и Русия. Неслучайно някои от противничките на празника го определят като политически и затова го игнорират. Всъщност за първи път ден на жената се отбелязва на 23 февруари 1909 г в САЩ по идея на Американската социалистическа партия.

Причината за отбелязването на специален ден на жената са многобройните протести за подобряване на условията на труд, породени от бурната индустриализация в началото на 20-ти век. На 8-ми март 1857 г е първата голяма проява на жени работнички в Ню Йорк, които излизат на протест срещу лошите трудови условия. Две години след това е създаден първият женски работнически синдикат. Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени. Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

За основоположник на този празник се смята германката Клара Цеткин. На международната конференция на жените социалисти в Копенхаген на 27 август 1910 г Клара Цеткин предлага да се чества ден на жената. Клара Цеткин е известна с борбата си за икономическа независимост на работещите жени. Обявява се за еднакво право на заплащане с това на мъжете, за еднаква работа, за държавно и детско обслужване. Бори се за каузата за подобряване на ролята на жената в семейството. Жената не трябва да бъде само домакиня и майка. Бракът трябва да бъде обединение на равноправни партньори, които са отговорни съвместно за възпитанието на децата. Цеткин пропагандира и възможността за „свободната любов”, както и правото на аборт като лично решение на жената.

По идея на Клара Цеткин за първи път се чества международният ден на жената през 1911 г най-напред в Германия, Швейцария, Дания и Австрия. През 1913 г празникът се отбелязва и в Русия и Франция. През 1914 г. честването на деня на жената във всички страна става на тази дата – 8-ми март.

Малко хора знаят, че Руската революция от 1917 г започва с демонстрации на жените в Русия. На 8-ми март 1917 г работнички от Петроград излизат на протест срещу глада, царизма и войната. През 1920 г участнички във Втората международна конференция на жените – комунистки предлагат 8-ми март да се обяви като официален неработен ден на жените в Съветския съюз.

През 20-те години на миналия век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с масовото разпространение на феминизма, отново се преражда. През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.

Днес Осми март е официален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора, Виетнам.

В България продължава да се чества, макар да не е неработен ден. Мъжете показват внимание, уважение към жените край себе си. По улиците носещите цветя мъже създават особена, мила и леко приповдигната атмосфера. И макар споровете и дискусиите да продължават – трябва ли жената да има специален празник или трябва всеки ден да бъде празник на жената – денят се отбелязва и почита.