Министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова излезе с официално изявление, а причината е исканата ѝ от Костадин Костадинов оставка като морален акт във връзка смъртта на жена в спешния център във Враца.

На първо място, изказвам своите най-искрени съболезнования на близките на жената от врачанското с. Пудрия, починала в Спешното отделение на МБАЛ „Христо Ботев” - Враца.

Недопустимо е бюрократични изисквания да отнемат шанса за живот в ситуация, в която всяка секунда е ценна. В системата на здравеопазването трябва да се допускат и задържат хора, които са не само ценни със своите знания и опит специалисти, но преди всичко са човеци – с хуманно отношение към страдащите. И в същото време с професионална мисъл и бързина да дадат най-доброто от себе си, но и да бъдат емпати, защото няма нищо по-ценно от човешкия живот. Каквито и протоколи да има, в болничните лечебни заведения работят хора и личностните качества на всеки един трябва да бъдат преценявани през призмата и на емпатията. Директорът на болницата във Враца д-р Керемидчиев ме уведоми, че е освободил служителката на регистратурата, която е била дежурна по време на трагичния случай. Не е достатъчно. Необходимо е да се направи проверка дали това поведение не се дължи на организационни пропуски. По тази причина бяха назначени незабавни проверки от страна на РЗИ Враца и Изпълнителна агенция “Медицински надзор”. Целта е да се установи има ли организационни пропуски, вкл. направено ли е обучение за необходимостта от различно поведение в зависимост от спешността на ситуациите. В тази връзка ще бъде извършен одит и на всички спешни звена на болниците в страната за спазването на въведените изисквания по стандарта за Спешна медицина. Освен това, разпоредих и преглед в спешен порядък на действащия стандарт, както и относно спазването на правилата за вътрешния ред и съответните протоколи за поведение. Целта е да се установи дали е необходима системна промяна, за да няма ситуации, при които пациенти, близки и ние като общество да се чувстваме безпомощни, защото бюрократични процедури са станали бариера пред противошоковата зала. За резултатите от тези проверки българските граждани ще бъдат информирани.

А сега за искането на оставката ми от лидера на политическа партия “Възраждане” като “морален акт”. Моралът е система от ценности. Да постъпиш морално означава да не вредиш на околните, а да им помагаш, с каквото можеш, и да ги подкрепяш. Моралният акт показва системата от ценности на конкретния индивид, т.е. моралът, който изповядва. Моралният акт сам по себе си не може да бъде добър или лош, а показва същността на разбиранията, според които индивидът, правещ даден избор, живее. Моралният акт се извършва пред свидетели, което обосновава и решението ми да напиша настоящото изявление след призива на г-н Костадинов.

На първо място споделям ценностите да помагам, подкрепям, стабилизирам, както и да бъда част от екип със здрави морални устои. Морален акт не е да предавам доверието, което ми е гласувано. Морален акт е да опитам с всичките си сили и възможности да се справя с тежкото наследство, което заварих… Избирам да помагам дотогава, докато е необходимо.

Моралният акт може да покаже принадлежност към общността, но може да покаже и обратното. Морален акт, с който овластени към момента хора показват ценностната си система, са и действията на различни нива, целящи дестабилизиране на правителството във важен за страната момент, когато са нужни консенсус и разбирателство. Същото важи и за използването на една човешка трагедия за политически цели. Морален акт, който показва “ценности”, са и заплахите, които получавам от симпатизанти на една политическа партия. Определена ценностна система е и поведението, когато си поканен на среща в Министерството на здравеопазването, за да водиш диалог, вместо това да крещиш, обиждаш и размахваш пръст. Нима е морално да се заблуждава обществото за броя на смъртните случаи, асоциирани с употребата на ваксини? Или пък е морално да се тиражира заблудата, че ваксините не са изпитани в клинични изпитвания? Всеки прави своите избори - моралният акт е избор, направен пред всички. Моят е не да говоря от трибуната и да използвам човешки трагедии за политически цели, а да създам организация, за да подобря системата, в която са натрупвани дефицити в продължение на десетки години. Това е моето морално задължение!