На 2 февруари 2022 г. се навършват 100 години от рождението на великата българската актриса Стоянка Мутафова.

С изключителна енергия, винаги с усмивка на лице и страхотно чувство за хумор, Стоянка Мутафова продължаваше да е на сцената десетилетия. "Кралицата на българската комедия", както я описва Ройтерс, има в актива си изключително богата палитра от роли. Първата й е още от 1945 г., когато играе прислужница в пиеса на Молиер. Магнетична и безкрайно талантлива тя приковава вниманието на публиката “на мига” щом стъпи на сцената и напълно заслужено печели любовта й, както в театъра така и на екрана. Стоянка Мутафова участва в много от емблематичните български филми като: “Специалист по всичко”, “Любимец 13”, “Топло”, “Бялата стая”, “Кит”, “Езоп” и други. Уважавана и обичана, тя успява да вдъхнови поколения български артисти да тръгнат по пътя на театъра и киното. През 2012 г., когато празнува 90-годишния си юбилей, тя сподели: "За мен този театър (Сатиричния) е кажи речи всичко".

Нека си припомним, няколко вечни нейни реплики:

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“

„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията...“

„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“

„Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“

„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“

"Който не носи театър в себе си е умрял."

"Голяма беда за актьорското съсловие е простотията..."

"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство."

"Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!"

"Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!"

Легендата на българския театър Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.