Две са основните ползи от присъединяването към еврозоната, като едната е значителното намаляване на разходите за транзакции за българския бизнес, ще видим и спад в лихвените проценти по заемите. В същото време и доверието на инвеститорите значително ще се подобри. Това каза Асен Василев, министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете, в интервю на Слав Оков за Bloomberg LP, излъчено в предаването "Светът е бизнес".

Разговори с партньорите от ЕС относно датата на присъединяване на България са започнали през лятото, още докато Василев е министър в служебното правителство. "Определено има някои предизвикателства в замисъла на еврозоната, които не бих нарекъл грешки, но по време на гръцката криза видяхме, че те са преодолими". „На този етап“ изглежда, че ползите определено са повече от рисковете.

За фискалната дисциплина и новия бюджет вицепремиерът каза, че се осъществява пакет от мерки за подкрепа „на икономиката и на хората през този труден период“, свързан с ковид.

„От друга страна, ако разгледате представения нов бюджет, ще видите удвояване на капиталовите инвестиции. Това е силно подкрепящ растежа бюджет. Има значителни инвестиции в човешкия капитал, в здравеопазването и образованието. Основната идея на този бюджет е да се промени следваната от България траектория. В исторически план, растежът на България обикновено се равнява на средния за Европа плюс процент - процент и половина. Ние искаме чувствително да увеличим този растеж“.

"Не съм толкова разтревожен за инфлацията", категоричен бе събеседникът. „В България инфлацията е основно внесена. Знаете, че левът е фиксиран към еврото и каквото се случи в еврозоната се случва и тук“.

„Променливата в случая са цените на енергията. Българската икономика е значително по-енергоемка и в зависимост от случващото се с цените на енергията, дали те ще изпреварят средната инфлация или ще са под нея, то и инфлацията в България ще е малко по-висока или малко по-ниска от средната за Европа“.

За да се парират последиците от инфлацията, Асен Василев заяви, че са нужни „две неща“. „Първо, ние очевидно трябва да успеем да овладеем цените на енергията чрез дългосрочни договори, промени в някои от производствените структури, промени в регулациите на енергийния сектор. Това ще намали осезаемо инфлацията в България. Другото, което можем да направим за инфлацията е чрез фискалната политика да гарантираме, че държавните разходи са по-скоро за инвестиции, отколкото за потребление, което и правим“.

Помолен да разкрие повече подробности за плановете на България да продаде облигации на международните пазари, за да покрие дефицита и да погаси предишни дългове, министърът на финансите каза, че „България не коментира предварително емисионния си календар“.

„Убеден съм, че трябва да има известна предвидимост, когато разговаряме с пазарите и партньорите си, но широкото оповестяване обикновено ограничава възможностите ни и времето за емитиране на дълг... Ще трябва да говорим с пазарите, защото предстои голямо плащане през първото тримесечие“.

През първото тримесечие не се планира продажба на облигации. Освен обичайните еврооблигации, които е емитирала България до сега, ще се „използват и някои други инструменти като SURE на Европа за някои специфични мерки“. „Обърнахме се и към местните пазари с редица инструменти“, но сред тях не са например зелените облигации.

Относно Плана за възстановяване и устойчивост Асен Василев каза, че „сме в разговори с Европа“. „Знаете, че получихме някои коментари и сме в процес на промяна на някои проекти, особено тези свързани с енергийния сектор, по които имаше повече коментари“.

„Очакваме да подадем плана отново в Комисията и да започнем активни преговори в края на януари и началото на февруари“. „Смятам, че планът може евентуално да бъде одобрен в края на март и началото на април. Междувременно ние ще започнем с национално финансиране на някои проекти, а финансирането по плана ще дойде някъде през първата половина на годината“.

За варианта, при който България не получава парите бързо и трябва известно време да осъществява проектите само с местно финансиране, Василев каза, че „това е много обмислен подход на правителството“. „Ние трябва да осъществим проектите, защото те са важни за България, а не защото има налично финансиране. Те са важни за България, а както знаете съотношението ни на дълг към БВП е доста ниско и винаги можем да финансираме проектите чрез други средства“.

„Нямаме конкретен план за криптовалутите. Единственото, което мога да ви кажа със сигурност е, че България няма да копае криптовалути, но гледаме на тях като потенциален механизъм за разплащания и диверсификация, който може да бъде въведен... в краткосрочен до средносрочен план“.

Това е по-скоро „намерение“, а не план, защото един план изисква конкретни стъпки, поясни Василев. „Водим разговори с БНБ и някои от играчите в криптоиндустрията, за да проверим възможностите и дали има смисъл да се предприемат последващи стъпки. Това не е въпрос само пред България. Има дискусия за дигиталното евро в ЕС и Европейската централна банка, така че не бих казал, че това е голяма новина под каквато и да е форма. Днес всяко правителство води дискусии и обмисля какво да прави с дигиталните валути“.

Какви са причините да се насочим към 2024 година, вместо по примера на Хърватия да фиксираме крайна дата 2023 година? Възползва ли се Хърватия от „леко разхлабената фискална дисциплина в ЕС“? С какви стъпки ще се върви към промяна на възприятието за България като най-корумпираната държава в ЕС? Какви са възможностите на България да изпълни изискванията на ЕС по Зелената сделка? Как ще решим проблема със значителната зависимост на България от въглищата? Каква е възможността една от въглищните централи да се превърне в централа на гориво от отпадъци?