Събития:

393 г. – Римският император Теодосий I провъзгласява 9-годишния си син Хонорий за съимператор.

1482 г. – Излиза първо печатно издание на Петокнижието.

1556 г. – При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, загиват 820 000 души.

1558 г. – Руските войски нападат Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща контрол на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.

1579 г. – Подписана е Утрехтската уния, поставила основите на новата държава Нидерландия.

1849 г. – Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата американка лекар.

1899 г. – Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.

1904 г. – Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

1928 г. – Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.

1943 г. – Втората световна война: Британски войски успяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.

1950 г. – Йерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената държава Израел.

1953 г. – Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.

1978 г. – Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните опаковки, като мярка за съхранение на озоновия слой.

1997 г. – Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на САЩ.

2001 г. – Седем души опитват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на Китайската нова година, което мнозина считат за постановка на Китайската комунистическа партия с цел да се засилят гоненията срещу Фалун Гонг.

2006 г. – При железопътна катастрофа в Черна гора, недалеч от Подгорица, загиват 40 пътници.

Родени:

1688 г. – Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)

1752 г. – Муцио Клементи, британски музикант от италиански произход († 1832 г.)

1783 г. – Стендал, френски писател († 1842 г.)

1794 г. – Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог († 1860 г.)

1832 г. – Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)

1840 г. – Ернст Карл Абе, германски физик († 1905 г.)

1857 г. – Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)

1862 г. – Давид Хилберт, германски математик († 1943 г.)

1876 г. – Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1954 г.)

1891 г. – Антонио Грамши, италиански писател и политик († 1937 г.)

1898 г. – Сергей Айзенщайн, съветски режисьор († 1948 г.)

1900 г. – Адамантиос Диамантис, кипърски художник (†1994 г.)

1903 г. – Григорий Александров, съветския режисьор († 1983 г.)

1905 г. – Константи Илдефонс Галчински, полски поет († 1953 г.)

1907 г. – Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1981 г.)

1910 г. – Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)

1915 г. – Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1991 г.)

1921 г. – Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)

1927 г. – Давид Попов, български футболист († 2011 г.)

1928 г. – Жана Моро, френска актриса и режисьор († 2017 г.)

1930 г. – Дерек Уолкът, поет от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992 († 2017 г.)

1938 г. – Георг Базелиц, германски художник

1944 г. – Рютгер Хауер, нидерландски актьор

1945 г. – Тито Петковски, македонски политик

1946 г. – Борис Березовски, руски предприемач († 2013 г.)

1947 г. – Адела Пеева, българска режисьорка

1950 г. – Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор

1954 г. – Сава Пиперов, български актьор

1964 г. – Маришка Харгитай, американска актриса

1967 г. – Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България († 2017 г.)

1968 г. – Петр Корда, чешки тенисист

1971 г. – Йордан Ефтимов, български поет и литературовед

1975 г. – Даниел Христов, български футболист

1976 г. – Светлан Кондев, български футболист

1984 г. – Ариен Робен, холандски футболист

1984 г. – Владимир Левин, азербайджански футболист

1987 г. – Александер Баумйохан, германски футболист

1987 г. – Андреа, българска попфолк певица