Един от ефектите на пандемията беше, че процеси на икономически дисбаланси и недостатъци в системите за производство за доставка, които не са били много видими, изведнъж се усилиха многократно и се видя, че тази система на световното производство и търговия не е устойчива.

Това каза Левон Хампарцумян, председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Световната система не е устойчива, не само на пандемията, но и на блокиране на Суецкия канал, например, за десет дни. В резултат на това имаме едно пренареждане на световните вериги за доставка и за производство, създаване на локални хъбове, които да компенсират частично азиатския внос на почти всичко. Тези процеси текат в момента много активно".

Еврото е измерител на икономическия успех на континента, каза още гостът.

"Трябва да има спор за индустриалния план на Европа - как искаме Европа да изглежда като производство и потребление на услуги през следващите години. Това ще бъде подкрепено, разбира се, с определени финансови ангажименти. По-богатите могат да си позволят да спестяват. Въпросът е дали тези спестявания могат да отидат за развитие на източната периферия на съюза".

По отношение на присъединяването на България към еврозоната гостът каза, че за сега се наблюдават сигнали в полза на този процес. Той подчерта, че "процесът на присъединяване е по-важен от самия факт на присъединяване, защото той е свързан с определени изисквания".

"Ние се присъединяваме към еврото, не то към нас. Тези изисквания, свързани с функционирането на държавата, на регулаторите и т.н. ще трябва да бъдат изпълнени по начин, по който да убедим останалите членове, че се присъединява една държава и икономика, която е малка, но изпълнява правилата така, както се очаква".

Колкото по-бързо, толкова по-добре, но има неща, които трябва да се свършат. За някои от тях говорим открито, за други не, но знаем, че са там и когато те се изпълнят, присъединяването ще бъде само технически факт, който обаче ще ни направи по-предсказуеми и по-устойчиви като икономика, защото ще ни направи част от нещо, което по-голямата част от българите харесват, подчерта гостът.

"Може да не харесват еврото, но харесват Евросъюза и европейските стоки. Това да сме част от ЕС и еврозоната би ни защитило от по-дългосрочни негативни влияния на политическата сцена".

Относно Зелената сделка гостът каза:

"Антропогенният фактор за влиянието на климата не е точно доказан. Имаме хитотеза, която да приемем, че е вярна, и намерение. Но хронограмата за това как ще изпълним "позеленяването" е малко сбъркана и технологически необезпечена. Всичко това трябва да се преосмисли от инженери и икономисти, а не от политици и литературоведи, за да се направи по устойчив начин и да стигнем до по-висока ефективност на използване на енергията в живота и икономиката. Това, така или иначе, се случва, но е много вероятно да трябва да се случва по-бавно и обмислено, отколкото сега".

"В България не се наблюдава влошаване на банковите активи към момента. Кредитните портфейли растат. Влошаване би се видяло при негативни развития в икономиката. Нашата икономика расте, може би не много, можеше повече, но расте. Да се надяваме, че в идните години може да расте повече".

След кризата 2008-2010 година вече имат много по-сериозни капиталови буфери да посрещнат влошавания на икономическата обстановка. Освен това кредитите се дават вече при доста по-консервативни условия. Ние имахме поредица от кризи, които обаче стават все по-меки, каза Хампарцумян.

"Може да имаме влошаване на портфейли, може да имаме някои проекти, които да закъсат, но като цяло не би трябвало да се тревожим. Би трябвало да се тревожат бизнеси и индивиди, които не са си направили добре сметката и нямат буфери и устойчивост".

"При повишаването на лихвите в Европа, един от факторите ще бъде задлъжнялостта на Южна Европа. Едно рязко повишаване на лихвите означава там да имаме много драматично влошаване на портфейли и баланси. Така че този процес ще бъде много внимателен, нещо като японските варианти, които познаваме".

Въпросът е дали производството на стоки и услуги в Еврозоната ще може да подкрепи възстановяването и да компенсира инфлационните ефекти. Ако това се случи, няма да има от какво да се притесняваме, подчерта експертът.

"Разбира се, хората с фиксиран доход страдат най-много в такива ситуации, защото хората, които са в активна икономическа възраст, ще получат увеличение на заплати и ще имат шанса да се адаптират към новите икономически условия".