Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се оказаха изложени на по-рязко поскъпване на храните и безалкохолните напитки, отколкото е средното в ЕС, сочи анализ на европейското издание Politico. По данни на Евростат през ноември, които са вече официални за страните от общността, храните в ЕС поскъпват със средно 2,9%, докато в България ръстът е от 6,8 на сто.

Според анализатори шокът от поскъпващите цени в Източна Европа е по-голям спрямо другите страни на континента и защото потребителите харчат по-голяма част от своите доходи за храна. В България например този процент е 19%, а в Румъния - над 25%. В ЕС средното е 13,5%.

Тенденцията е видна за повечето страни от ЦИЕ - в Унгария храните поскъпват с 5,4%, в Полша - с 6,1%, а в Румъния - с 6,2%.

Като цяло цената на храните в Централна и Източна Европа е по-ниска и затова и ръстът в процентно отношение е по-видим, обясняват анализатори. Но ситуацията се влошава и от енергийната криза, обхванала Европа, която допълнително напомпва инфлацията.

А и по-високите цени на газа оскъпяват и селскостопанската продукция - заради увеличените цени на горивата, необходими за обработването на земята или за отопляване на оранжериите, както и заради по-високите цени на торовете, за чието производство газът е основен разход.

Например основните фактори за ценообразуването на хляба е цената на газа и цената на пшеницата, което означава, че е невъзможно да няма ръст на цената на хляба, ако газът поскъпва, обяснява икономистът Йонут Димитру от Raiffeisen Bank в Румъния.

Инфлацията е проблем за цяла Европа, но в този регион нещата стоят още по-зле, защото като цяло доходите са по-ниски спрямо Западна Европа, допълва още Politico.

Поскъпването на храните се наблюдава в глобален мащаб и по данни на ООН достигат 10-годишен пик през 2021 година.

Растящите цени на основните продукти са факт в ключово за някои лидери в ЦИЕ време - унгарският премиер Виктор Орбан ще се бори за нов мандат през април като срещу него е изправена обединената опозиция, а управляващата партия в Полша - "Право и ред" трябва да се подготви за решаващи парламентарни избори през слeдващата година.

В битка срещу поскъпващите храни Унгария приложи непазарни принципи като например замразяване на цените на основни храни - на захарта, брашното, млякото, месото и други на нивото през октомври. "Унгария трябва да върви напред, а не да се връща назад", коментира Орбан във връзка със своя ход.

Замразяването на цените на храните беше приложено и в две държави, които се борят за членство в ЕС - Северна Македония и Сърбия.

За други страни от региона обаче такъв контрол върху цените е прекалена мярка. В Полша например смятат, че това е механизъм от комунистическо време. Засега правителството в страната се дистанцира от идеята за контрол върху цената на хляба.

Земеделският министър на Румъния Мариус Мику също коментира пред медиите, че правителството обмисля "интервенция", но и допълни, че "интервенция на свободния пазар е трудно нещо".

Това, което тези страни обмислят, е не пряк контрол върху цените, а намаляване на данък добавена стойност (ДДС) за енергийните ресурси, което индиректно ще намали крайните цени в магазините. Полският премиер Матеуш Моравецки дори иска да премахне изцяло ДДС върху цените, което обаче е в разрез с европейските правила.

ЕС допуска намалени ставки, но при специални условия и след разрешение от Брюксел.