България е против „ескалирането на военните мерки“ преди да бъдат използвани всички дипломатически средства за разрешаване на напрежението по руско-украинската граница. Това заявява министърът на отбраната Стефан Янев.

„Считаме за контрапродуктивно на този етап, ескалирането на военни мерки по източния фланг на Алианса преди да бъдат използвани всички останали дипломатически средства за деескалация на напрежението на границите на Украйна с Руската Федерация“, заявява Янев в отговор на парламентарен въпрос относно възможността за разполагането на допълнителни военни части на територията на България и изпълнението на съюзните ангажименти в рамките на плановете за „засилено предно присъствие“ по източния фланг на Алианса.

Янев подчертава, че политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната следи развитието на обстановката, използвайки всички канали за информация в съюзен и национален формат. Извършват се всички необходими дейности за анализ и оценка на обстановката. Участваме активно в консултациите на всички нива в НАТО.

„При необходимост, породена от промяна в средата и ескалация на обстановката, Министерството на отбраната ще предложи на Министерски съвет опции за вземане на решения от компетентните български власти, включително и от Народно събрание“, посочва още министърът на отбраната.

На въпроса каква е официалната позиция на Министерството на отбраната като елемент от общата политика на Министерски съвет, относно непосредствените рискове за България, произтичащи от агресивните действия на Русия в региона, Стефан Янев отговаря следното:

„Следва да подчертая, че към момента не съществува национална позиция, приета от Министерски съвет, тъй като към момента вариантите за отговор на НАТО по нарастващото напрежение по границите Украйна с Русия се обсъждат на военно-техническо ниво. Евентуално окончателно съюзно решение ще изисква официална позиция, която ще бъде съобразена с резултатите от този процес.

Министерството на отбраната разглежда нарушения баланс на силите в Черно море, засиленото военно присъствие и военни учения на Русия по границата с Украйна, продължаващата милитаризация на незаконно анексирания кримски полуостров от страна Русия, както и нарушаването на свободата на корабоплаване в района на Керченския проток и Азовско море като сериозни фактори, които влошават средата за сигурност“.

Стефан Янев припомня, че на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бяха приети следните мерки във връзка с нарасналата руска заплаха: мерки за повишаване на сигурността (Assurance Measures) и мерки за адаптиране на Алианса (Adaptation Measures), които фактически дефинират действията на Алианса. Те са адаптирани към съответните региони и заплахи, като целят гарантиране на сигурността на всички съюзниците по целия източен фланг.

В рамките на „засиленото предно присъствие” на територията на Полша и балтийските държави бяха разположени четири многонационални батальона. Малко по-различна е ситуацията в нашия регион.

„В района на Черно море, отчитайки географските дадености и националните възприятия на съюзниците за непосредствена опасност от евентуални директни агресивни военни действия от страна на Русия, бяха приети пакет мерки за „адаптирано предно присъствие” в района, фокусиран основно върху морския и военновъздушен компонент, с елементи от сухопътния компонент на силите. Възпиращият ефект от тези мерки се базира основно на създаване на условия за по-видимо присъствие на НАТО в региона на Черно море и повишаване на капацитета и оперативната съвместимост на съюзниците чрез провеждане на учения с участието на съюзнически сили“, заявява Стефан Янев.

Според него България активно участва в прилагането на пакета от седем основни мерки за „адаптирано предно присъствие“ в Черно море.

Сред тях влизат: повишаване интензивността на съвместната подготовка на въоръжените ни сили с останалите съюзници; участието ни с щабни офицери и афилиирани подразделения към Щаба на Многонационалната бригада ”Югоизток” в Крайова; активният ни принос във военновъздушни съюзнически тренировки и създаване на условия за усилване на мисията Air Policing, подписването на Протокол за изменение на споразумението между Правителството на Р България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing; създаването на условия за приемане на съюзнически подразделения от Морска патрулна авиация, използващи военни летища на страната, национално участие в съвместни учения в рамките на оптимизирания график на операциите на Постоянните военноморски сили на НАТО (SNF) в Черно море и не на последно място, изграждането и предлагането за част от Структурата на силите на НАТО на Регионален военноморски координационен център във Варна.