За миналата година данните показват, че средната работна заплата се движи между 12 и 14% ръст, което значи горе-долу толкова ръст и на всички доходи. Официалната инфлация е под 8%, обявена от НСИ, но за малката кошница, в която хората купуват всеки ден, е минимум 15%, което означава, че това е и необходимият ръст на доходите още от януари.

Това заяви в студиото на БНТ Пламен Димитров, председател на КНСБ.

"Минималната заплата трябва да стане 750 лв. и всички доходи да вървят в този ръст. Най-накрая трябва да разберем кое е най-важното - дали да запазим бюджета по някакъв начин в дефицит, при положение, че е позволено той да бъде по-голям", обясни той.

В момента от 3 до 5% от бюджета могат да бъдат ориентирани към хората и към бизнеса, за да могат те да запазят от една страна конкурентоспособност, от друга - доходите си, категоричен е председателят на КНСБ.

"Най-важното е да запазим работните места, да увеличим доходите и хората да поемат този инфлационен удар и да преминем през тази тежка криза, която започва, виждате, 6000 новозаразени днес, те сигурно ще се увеличават, ще минем и през затваряне, предполагам", заяви Димитров.

Очаква да има диалог с финансовия министър Асен Василев.

"Говорим от една страна, че доходите са пораснали с 12-14, процента, от друга страна инфлацията е пак толкова, следователно тези две числа ни водят в това увеличение. Ако някой друг има аргументи да сложи на масата защо няма нужда да бъде увеличавана минималната заплата с толкова,ние сме готови да слушаме", каза Димитров.

Механизмът за определянето на минималната заплата идва от Европейската комисия - две години чакаме директива за адекватната и справедлива минимална заплата.

Обезщетенията в общественото осигуряване могат да бъдат вързани с други индикатори - издръжка на живот, праг на бедност и други, обясни още председателят на КНСБ.