С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. Общият им брой е достигнал 202 605, съобщиха за Moreto.net от Министерството на образованието и науката.

Днес бе представено и 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Най-голямото висше училище остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности от направленията „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“.

Най-масовото професионално направление все още е „Икономика“. Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им намаля значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на работни места на пазара на труда.

На второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“ с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е „Медицина“ с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Администрация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.

Политиките на МОН за повишаване на привлекателността на учителската професия вече дават резултат. През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили - с 6%. В същото време студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ - с 10%.

През годините се очерта тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система показва, че най-голямата безработица е именно при завършилите „Туризъм“ – 5,9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. Безработицата е най-ниска сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“ – под 1%.

През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто. Нарастване има и при средния осигурителен доход. През 2021 г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г. Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието.

Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година е скочил с 35%, при „Здравни грижи“ - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления - между 17% и 20%.

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“ и „Военно дело“.

Данните от Рейтинговата система показват повишаване на броя на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни. Броят им в Web of Science за периода 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от периода 2015-2019 г.

В стандартизираните класации за 2021 г. Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение.

Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири направления, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В осем професионални направления класациите се оглавяват от университети извън столицата, а в три професионални направления – от частни висши училища.