Гледайте го в „Бащи, лъжи и още нещо“ – 30 октомври 2021, 19.00, Основна сцена

Честваме неговата 40-годишна сценична дейност на сцената на Варненския театър на 30 октомври с „Бащи, лъжи и още нещо” от Рей Куни, реж. Костадин Бандутов. Тази роля закръгля по своеобразен начин изминалото време - преди години, също в постановка на Костадин Бандутов, Свилен е изплълнявал ролята на сина, а сега се превъплъщава в образа на бащата Доктор Мортимър.

Актьорът е обичан от варненци както заради изявите си на сцената, така и заради успехите си като художествен ръководител на Театрална формация „Феникс“, в която участват и млади хора в неравностойно положение. Един от най-заетите актьори на Варненския театър, само през този месец той играе, освен в „Бащи лъжи и още нещо“, също в „Тютюн“, „Амадеус“ и „Само за жени“. С ролята, която репетира сега в предстоящата премиера на „Вечеря за глупаци“, пресъздадените от него образи стават 111.

https://ourworldindata.org/coronavirus/country/bulgaria

„Всички те са в моя любим, единствен и неповторим Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Щастлив съм, че целият ми творчески път протича тук. Пожелавам на нашия театър да съхрани своята самобитност и оригиналност, да преведе във времето здравите послания от нашите предци, да пренесе традицията в съвременен изказ. Вярвам в бъдещето на Варненския театър“, категоричен е Свилен. Актьорът, който е познат на публиката и като блестящ рецитатор, също свири на цигулка и китара, композира песни за деца и възрастни, които изпълнява сам, пише поезия.

А запитате ли го, коя е предпочитаната му партньорка на сцената, той без съмнение ще отговори – Грациела Бъчварова: “С Грациела се запознах през 1977 г., когато консултирайки ме за ВИТИЗ, тя ме обнадежди с мили думи. Тогава бях вече приет, при това с много висок успех, в Медицинския университет, но театърът неустоимо ме привличаше. Завърших ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска, Варненският театър ме покани и така събрах любовта си към морето и театъра на едно място. Няма да забравя първото си участие в руската пиеса „Салют, динозаври“, в която играехме само ние двамата. Отогава пазя динозавърското в себе си и затова много обичам Грациела. След 20 години направихме нейния бенефис със „Скъпа Памела“ и сега, след още 20 години, аз продължавам да я обичам, тя е от хората, с които споделям и на чиято преценка се доверявам. Пожелавам й да е жива и здрава, да бъде винаги с нас и тя ще бъде.“

Свилен Стоянов е носител на Годишната награда на клуб „Отворено общество“ за принос в областта на културата на Варна (2020); MediaAwards – Независими награди за култура (2019); Почетен знак за заслуги към Варна Златен (2016); Почетен знак с лента на кмета (2005); Златен юбилеен медал на Върховния съвет на Тракийските дружества в България по повод 160 г. капитан Петко войвода (2005); Голямата награда „Владимир Трендафилов“ на Националния поетичен конкурс – Шумен (2000); Втора награда за актьорско майсторство на VІІІ Национален преглед на българския театър за ролята на Вестникаря от "Къща" на А. Страшимиров, реж. Б. Богданов (1989); Лауреат на рецитаторския конкурс "Яхонтов" (Петербург -1981) и др.