Приемането на планa за възстановяване е навременен акт, каза служебният премиер Стефан Янев.

По документа е работено интензивно през последните 5 месеца, подчерта премиерът преди заседанието на МС. Планът е обсъждан с 46-ото Народно събрание и със заинтересованите браншови организации.

Свършената работа е позитивна. Те го оценяват като положително и се надяваме с днешното му приемане и утрешното представяне пред Европейската комисия да отворим пътя за детайлните разговори, за неговото окончателно приемане и да може да тръгнат свежи пари към българския бизнес, към проекти, които наистина ще имат елемент на възстановяване на българската икономика, на нейното бъдещо развитие в посока дигитализация, в посока усъвършенстване и икономика с по-висок добавен продукт".

В приетия днес от правителството План за възстановяване и устойчивост е заложен сценарий за затваряне на въглищните централи с две дати - 2038 и 2040 година.

Служебният премиер Стефан Янев коментира:

"Механизмът за фиксиране на тази дата тепърва предстои, на базата на технически анализ. Това, което сме дали, не са три дати, а са две - 38-ма и 40-а година дата, като предпочитаме да е 2040-та. Ако може да е след 40-та на базата на този технически анализ, нека да бъде така, нямаме нищо против и това да защитаваме. Но нека да не си играем с датите и да не плашим хората, защото, включително вчера, хората бяха тук, отпред. Когато хората имат необходимост от яснота, от перспектива в тяхното професионално развитие, не е добре да им създаваме условие да остават с впечатление, че нещо крием от тях и да създаваме едва ли не с три, или пет, осем дати, една непредсказуемост. Напротив! Търсим предсказуемост! Търсим реализация".

За да бъде изпълнена основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост, а именно, да способства икономическото и социално възстановяване и да гарантира устойчивост след кризата, породена от COVID-19 пандемията, предложеният вариант на Плана предвижда 59 инвестиции и 46 реформи, както и редица промени в над половината от заложените преди това проекти.

Ключови промени спрямо предишните версии на проекта на План включват: Значително засилване на фокуса върху декарбонизация; Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа; Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа); 13 нови инвестиционни проекта; Реформи в сферата на здравеопазването, елекгромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата и енергетиката.

Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Зеленият преход заема водещо място в Плана, като концентрира 45.8% от общите предвидени разходи. Дигитализацията също присъства над изискуемите по Регламент 20%, като формира 22.5% от общите предвидени разходи.