На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка.

Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата, пише женското списание Hera.bg.

Традициите и честванията на българите на този празник имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започва сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората така и при животните.

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, баница или ястие с праз, обредни хлябове.

Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.

Прочети повече за традициите на българите на Петковден.

Рецепти за празника.