Европейските лидери и страните от Западните Балкани се събират в Словения на Среща на върха. Очаква се Съюзът да препотвърди ангажимента си към региона, но без конкретна дата за присъединяване на шестте страни. За България централна тема е напредъкът на Република Северна Македония. Президентът Румен Радев представлява страната ни.

Членството на Република Северна Македония е от изключителна важност за региона. През май заварихме отношенията в задъдена улица. Заварихме България неразбрана и изолирана в Европейския съюз, същността на проблема е системната дебългаризация, заяви президентът Румен Радев в Словения.

"Системното унищожаване на българското културно историческо наследство в тази страна. Нашите позиции са ясни - докато този процес продължава и са подтискани основни права, ние няма как да кажем "да" на проекта. Това не е вето, не е стопиране на процеса, трябва да се уважават европейските принципи, трябва да се изкорени езикът на омразата, превратната представа и тълкуване за България от учебници, музеи, паметници, публично говорене, от държавната политика, тогава нашият народ е готов да каже "да". Искаме ясни правнообвързващи документи за този процес", допълни Румен Радев.

По думите му ключът към съгласие на България не е сложен, а зависи от Договора за приятелство и добросъседство, сключен през 2017 година.

"Следва да бъде призната историческата истина в отношенията с България, време е за исторически компромиси и помирение, необходимо е скъсване на македонизма", добави държавният глава.

Според него се очаква протоколът да бъде готов в началото на ноември.

България и Република Северна Македония работят по Протокол 5 + 1, който да съдържа правнообвързващи гаранции за изпълнение на поетите в Договора от 2017 година решения.

Протоколът ще съдържа шест точки, някои от които са македонските българи да бъдат записани наравно с останалите нередности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина. И още: Да бъдат променени учебните програми, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, каквито стотици сигнали постъпват към България, на фона на преброяването в югозападната ни съседка, държавното ръководство в Скопие ясно и категорично да скъса с идеологемите на тоталитарното минало.

Това стана ясно след две ключови и продължили необичайно по-дълго от предвиденото срещи на президента Радев със Зоран Заев, по покана на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи. И втора - отново със Заев, Ангела Меркел и Еманюел Макрон, на която, по информация от дипломатически източници, Радев е бил подложен на огромен натиск България да промени позицията си.

"Много важна среща със Западните Балкани днес. Искаме да изпратим много ясно послание и то е, че Западните Балкани принадлежат на Европейския съюз. Искаме ги в ЕС. Ние сме едно европейско семейство. Споделяме една история, споделяме еднакви ценности. И съм дълбоко убедена, че имаме една една съдба. Шестте западнобалкански държави изминаха дълъг път. Те положиха невероятни усилия и направиха много реформи. Знам, че има още много работа - в областта на върховенството на закона, съдебната система, свободата на медиите. Но също така мисля, че трябва да признаем усилията и напредъка им", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Снощи имахме много добър тост за ролята на Европейския съюз на международно ниво. Усещаме, че се сближаваме все повече и повече. Убедени сме, че трябва да обединим силите си. Важно е да бъдем заедно и за да намалим зависимостите си. Искаме повече влияние по света, за да можем да популяризираме нашите ценности и да защитаваме нашите интереси", допълни председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

България настоява още гаранциите да бъдат изведени на ниво Съвет на ЕС, а не да бъдат част от Процеса по стабилизиране и асоцииране, където България няма право на вето. След срещите на Радев с Вархеи и Заев, както и с Меркел, Макрон, Заев - германският канцлер, френският президент и северномакедонският премиер запазиха мълчание.