нес Евростат отчете рекордно поскъпване на цените на енергоносителите в еврозоната със 17,4%. Но последствията от енергийната криза в Европа са най-вече локални. Кризата в Китай от друга страна засяга целия свят.

Китайските власти наредиха на железопътните компании и местните власти да ускорят жизненоважните доставки на въглища за населението и комуналните услуги, докато страната, която е ней-големият промишлен производител в света се бори с безпрецедентен енергиен недостиг, осакатяващ индустрията.

Според „Голдман Сакс” 44% от промишлената активност на Китай е засегната от недостига на електроенергия.

В 20 провинции фабриките са временно затворени или работят за кратки часове.

Собственици на магазини осветяват със свещи, има прекъсвания и на мобилните мрежи заради спиранията на електрозахранването.

Китай е най-големият потребител на енергия от въглища в света, като с нея покрива 56% от нуждите си.

Енергийната криза се дължи на поредица от сложни, припокриващи се фактори, които се комбинират, за да създадат перфектна буря в икономиката.

Опитвайки се да намали емисиите си, за да стане въглеродно неутрален до 2060 г., Китай изостава в подобряването на енергийната ефективност, въпреки че производството на въглища се забавя поради новите разпоредби. На всичкото отгоре, възстановяването на търсенето на стоки от китайските фабрики, тъй като светът се отваря отново след пандемията от COVID-19, рязко увеличава нуждата от енергия за заводите.

Фючърсните договори за доставка на въглища в Китай достигнаха рекордни цени от 212,92 долара за тон тази седмица. Така електроснабдителните дружества не могат да покриват разходите си за допълнително гориво.

Проблемът има и друго измерение, тъй като кризата води до финансови проблеми, а скритият дълг на китайските провинции през последните години е нараснал до повече от половината от размера на икономиката, достигайки около 53 трилиона юана (8,2 трилиона долара) по данни на „Голдман Сакс”.

По-рано тази година имаше признаци, че правителството прави пробив в намаляването на задлъжнялостта, тъй като възстановяването на икономиката даде възможност на централната власт да се съсредоточи върху справянето с финансовите рискове.

Сега обаче това вече не е от първостепенна важност на фона на по-неотложните проблеми, породени от енергийната криза, която води до криза в потреблението, а тя намалява търсенето на земя и засяга жилищните и дълговите пазари.

Един от проблемите е недостигът на силиций, който доведе до поскъпване на металоида с 300% за по-малко от два месеца.

Силицият, който съставлява 28% от земната кора, се използва навсякъде, от компютърните чипове до цимента.

През по-голямата част от този век цените се движеха между 8 000 и 17 000 юана (1200-2600 долара) за тон. През лятото на производителите на силиций в провинция Юнан беше наредено да намалят производството от септември до декември с 90% под нивата от август на фона на ограничаването на доставките на електричество. Оттогава цените се покачиха до 67 300 юана за тон.

Това не само допълнително ускорява инфлацията в глобален мащаб, но заплашва и прехода към възобновяема енергия, тъй като силицият е основен компонент за производството на соларни панели.