Пандемията скъси летния сезон по българското Черноморие, който бездруго не е от дългите - и цените еуфорично надминаха "ден година храни".

Ако в началото на юли в Слънчев бряг едва се запълваха първите редици на плажните чадъри, три седмици по-късно оживлението е видимо. През август на Черноморието се стекоха предимно българи и румънци.

Ето, че за втора поредна година българските туристи спасяват сезона, който е подпомогнат това лято и от Националната програма "Отново заедно", осигуряваща 6-дневен туристически пакет за летуване на няколко хиляди деца и учители. За нея служебното правителство отпусна 15 милиона лева.

Сезонът не е приключил, но тенденцията показва, че ще се запази близо трикратното увеличение на туристите спрямо предишното провалено лято. Последните обявени данни на националната статистика за нощувките от местата за настаняване показват, че през юни м.г. броят им е 199 533, а за тази близо трикратно по-голям. Но дори и тези над 560 000 души са два пъти по-малко от юни 2019 година, последния сезон преди пандемията от Ковид-19.

Неотдавна Министерството на туризма съобщи, че от 1 май до 8 август над 2.5 милиона туристи са пътували в страната, като от тях българите са близо 1,681 милиона. Ограниченията, наложени от много държави, в т.ч. Гърция, накараха немалко чужденци да почиват в България - посетителите от Румъния държат първенството сред чуждестраннните гости с 222 966 души за този период. Следващата най-голяма група са поляците - около 60 000.

"Гледат на теб като на портмоне..."

Заради августовския пик обаче много хотели и заведения по Черноморието вдигнаха цените, макар че от м.г. до края на 2021 действа намалена ставка по ДДС от 9% за ресторанти и услуги по кетъринг. Цената от 18 лева (малко над 9 евро) за хамбургер в един от курортите е стреснала дори германци, почиващи там. Но и на други места бургерите се предлагат на цени от 15-16 лева, почти двойно по-скъпи от тези в столични заведения. Изненадваща е и оферта от 15 лева за порция цаца и наливна бира - цацата в тази комбинация струва десет лева.

"Малки порции на високи цени, а не е вкусно", "Гледат на теб като на портмоне" - това са сред честите оплаквания от заведения по морето. Обикновени салати вървят между 8-10 лева, фрапето - от 6 до 10 лева. Вечеря за двама с аперитив стига стотачка. Менюто често е ограничено и причините са както в дефицитните по традиция кадри в туризма, така и в съкращенията, които извърши браншът заради кризата. По традиция храната на улицата - например дюнери за по 6-8 лева, остава най-евтина.

Има и оплаквания, че в някои хотели по морето искат допълнително заплащане за климатиците или предлагат стаи на различни цени - в зависимост от това дали имат климатик.

С шезлонгите и чадърите е различно - движат се между 15 до 30 лева (два шезлонга и чадър), но може да са включени и в цената на нощувката. Случва се и да са безплатни - но в тези случаи от заведения на плажната ивица приканват към консумация за поне 10-15 лева. Разликите в цените на услугите по плажовете зависят от това дали концесионерът е преотдал части на хотелиери или на други фирми.

Цените се определят от търсенето

В бранша не крият, че когато има високо търсене, цените се вдигат. "Както и миналото лято, така и сега българите са основният контингент, а те са известни с това, че не планират отрано почивките си като западняците. Това и нас ни затруднява да направим разчети", коментира пред Дойче Веле Борислав Хаджиев, председател на Контролния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Той напомни, че когато става въпрос за хотели, това означава ежедневни разходи за поддръжка, режийни, които вървят, независимо дали има туристи, или не. "А държавата не направи нищо за подпомагане на бизнеса, независимо какво говорят, грантовете от ЕС не ги слагам в сметката - така че колегите и да не искат, са принудени да вдигат цени", каза Хаджиев.

Георги Щерев, председател на Съюза на хотелиерите "Златни пясъци", коментира пред Дойче Веле, че цените са били намалени в началото на сезона, но сега са се върнали към нормалните. "Не може да се прави сезон за 30-40 дни, големите хотели нямат ли заетост през юни и септември, нищо не могат да изкарат", коментира той. Според него ситуацията в морските курорти сега е такава, че цените на нощувките в хотелите не могат да се вдигнат дори с едно евро. "Ако успеем с 2-3% да ги вдигнем, е победа", обяснява той пред Дойче Веле. Щерев отбеляза, че в семейните хотели и заведения, които са малък бизнес, сега работи цялата фамилия, за да спести от персонал и да има някаква печалба. "И какво става - човекът работи някъде до 17 ч и след това помага в заведението или хотелчето си. Идват данъчните и налагат глоба от 2000 лева, защото нямал договор!"

А какъв ще е следващият сезон?

За догодина в момента никой не иска да мисли. Потребителите искат по-добро качество за цените, които плащат, а бизнесът - предвидимост и държавна подкрепа. Но след един провален сезон 2020 и малко по-добър тази година се задават фалити. "Изразходвал съм всички резерви, в т.ч. и отлагане на плащания към доставчици, туроператорите се възползват от ситуацията и смъкват цените така, че направо дерат кожи. Не знам дали ще оцелея за догодина", казва собственик на ол-инклузив хотел от Слънчев бряг.