Повечето бедни семейства в Европейския съюз не могат да си позволят лятна почивка. Това показва проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), информира "Асошиейтед прес".

Конфедерацията представлява 45 млн. членове в 38 европейски страни. Тя уточни, че много нископлатени работници са сред 35-те милиона граждани на ЕС, които нямат достатъчно пари за почивка.

"Ваканцията не трябва да бъде лукс за малцина. Докато много работници отсъстват от работното си място и се наслаждават на почивка с приятели и семейство, милиони не могат до го сторят заради ниското си заплащане ", отбеляза заместник генералният секретар на конфедерацията Естер Линч.

"Нарастването на неравенството по отношение на ваканциите и почивките показва как ползите от икономическия растеж в Европа през последното десетилетие не бяха споделени справедливо", допълва тя.

Според проучването 28 процента от живеещите в Съюза, чието население е от около 450 млн. души, нямат достатъчно средства, за да се насладят на едноседмична почивка.

Най-лошо е положението в Гърция, където 88,9 процента от хората, живеещи в риск от бедност, не могат да си позволят почивка, следвана от Румъния (86,8 процента), Хърватия (84,7 процента), Кипър (79,2процента) и Словакия (76,1процента).

Според ЕКП много от хората в групата на бедността са безработни или пенсионирани, но има и милиони нископлатени работници.

"Законово уредените минимални заплати поставят работниците в риск от бедност в най-малко 16 страни членки на ЕС и, според Европейската комисия, 22 млн. работници са с доход по-малко от 60 процента от средното ниво на възнаграждение", уточниха от профсъюза и добавиха, че неравенството в почивките е нараснало в 16 страни от ЕС през последните 10 години.

Най-голямото разделение в достъпа до почивки между тези с доход под 60 процента от средния и тези с доходи над този праг е в Хърватия, Гърция, България, Чехия, Франция и Румъния.

ЕКП работи с евродепутатите, за да въведе "праг на приличие" в правото на ЕС, който да гарантира, че минималните заплати по закон никога не могат да бъдат по-малко от 60 процента от средното ниво на възнаграждение и 50 процента от средната работна заплата на всяка държава от ЕС.