Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” - висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.
Света Анна е е майката на Дева Мария и е смятана за покровител на бременността, раждането и майчинството. В християнския свят Анна е сред най-разпространените имена.Според вярванията повече от петдесет години Анна и съпругът й Йоаким са нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. Дори един ден, след като Йоаким отишъл в местния храм, служителите му не го пуснали да влезе под предлог, че бездетните са прокълнати.
По-късно след много молитви, отправени към Бог, Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете, което "трябва да нарекат Мария и което ще донесе радост на целия свят". Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.
Света Анна зачева в деветия ден на месец декември. Дева Мария, нейната дъщеря, се родила на осми септември. Когато Мария става на три години, родителите й я въвеждат тържествено в храма и я посветили на Бога, както били обещали. Няколко години след това Йоаким починал. Останала вдовица, света Анна се премества в Ерусалим, където живее заедно с дъщеря си. Две години по-късно умира.
Според поверията на 25 юли жените не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Ако в дома има бременна жена се следи кой ще е първият гост през деня, защото се вярва, че бебето ще е от същия пол.
В християнския свят Анна е сред най-разпространените имена. В превод от староеврейски то означава "благодат". Света Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците.
Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името й. Българската православна църква чества два празника, посветени на света Анна. Църквата отбелязва зачатието на света Анна на 9 декември, а нейната смърт — на 25 юли.
На 25 юли имен ден празнуват всички, които носят името Ана, Аница, Анна, Янa, Eнчo.
Новини - теми
RSS Новини