Днес, 22 юли от 18:30 часа в Арт галерия "Ларго" на ул. Хан Крум №8 във Варна ще се открие самостоятелна изложба на един от любимите автори на галерията - пловдивския художник Александър Димитров, съобщава за Moreto.net галеристът Нели Вълчева.

В експозицията, която носи името "Песен на саламандър", специално участие имат и няколко живописни творби на неговия баща Симеон Димитров. 

Александър е редовен участник в сборните експозиции на галерията, има три самостоятелни изложби в „Ларго” и една съвместна с друг пловдивски художник и негов добър приятел - Юлий Шумарев.

През 2015-та година той се представи във Варна с проекта "СПОДЕЛЕНИ ПРОСТРАНСТВА" - съвместна изява с пловдивската цигуларка Даниела Щерева. През 2018-та година Александър беше отличен с приза „Художник на десетилетието на Галерия Ларго 2008 – 2018“ на празненството по повод 10-тата годишнината на галерията.

В настоящата експозиция са включени само нови творби на пловдивчанина, специално рисувани за пространството на галерия „Ларго”. В картините ще видим разпознаваемия стил на Сашо, типичния за него колорит, познати мотиви и елементи. Отново ще има картини, преливащи от сложност в колорита, композицията и изпълнението. Отново ще открием любимите му сюжети с птици, които за Александър като че ли са връзката ни с един невидим свят, в който живеят душите на любимите ни хора.

В новите творби обаче има и някои нови моменти и това е съвсем естествено за всеки добър художник, който има непрекъсната вътрешна потребност да се развива и променя. Един от тези нови моменти е мостът, който пловдивчанинът съвсем умишлено и осъзнато хвърля между картините си от последните 10-15 години и картините, които е рисувал в началото на творческия си път като току-що дипломирал се художник. Няколко от тези картини показахме в галерия „Ларго” при последната изложба на Александър „Къде отиват мечтите” през 2019-та. Този мост, тази връзка във времето, особено добре могат да се видят в титулната картина от изложбата „Песен на саламандър”.


Има една мистичност, една разлята и разширяваща се извън платното абстракция, една игра на петната, тоновете, създаваща чувство за свобода. В същия момент има и фигуралност, заключаваща се в характерната за пловдивчанина женска фигура, лека, изящна, винаги като че ли носеща се във въздуха, символизираща любовта и вечността. Тази интересна симбиоза между абстрактното и фигуратива ще ни покаже една предизвикателна борба между младия и зрелия Александър.

Друг интересен и нов момент в картините е развитието на техниката на художника, който в някои от новите си творби - „Лодка за ангели”, „Шепот на криле”, е вплел сребърно или златно фолио, обогатявайки живописната плоскост по нов начин. Сребърния фон е символ на богатството на човешката душа, а златния фон символизира необятния свят отвъд, светът на незримото.


В почти всички свои самостоятелни изложби през годините Александър винаги създава и включва по една творба, особено специална за него, рисувана обикновено по няколко месеца, винаги и задължително с много сложна и богата композиция, пълна с човешки фигури и стотици изображения на птици. Най-често картината се нарича „Островът в мен” и една от творбите в настоящата изложба не прави изключение. Запитан защо винаги се връща към тази тема и сюжет, художникът сподели, че чрез картините от тази серия иска да изрази вярата си в човешките общности. В това, че всички ние сме свързани помежду си, че вървим заедно напред, всеки по своята нелека пътека, но заедно. Дори и когато сме сами на своя „остров вътре в нас”, ние, хората, сме една общност, която ни дава сили и смисъл да продължим напред.


В настоящата изложба специално участие имат картините на бащата на художника – Симеон Димитров. Юрист по образование, работил цял живот в системата на прокуратурата, тук той е представен с 5 свои младежки работи, създадени в периода 1957 – 1967-а години, когато той активно рисува и участва в изложби както в България, така и в чужбина.

Чрез участието на картините му в изложбата Александър като че ли води един вътрешен диалог със себе си, съизмерва се с баща си, самоук художник, но видно изключително талантлив и самобитен.


Духовната връзка между баща и син е била много силна през годините, двамата са имали обща страст към изкуството, споделянето и разговорите между двамата са били като жалони, определящи някои от търсенията и посоките на младия Александър. И обратното, влиянието на сина, реализиран художник с ярко изявен талант, върху живота на бащата в периода, когато той вече е приключил своята кариера, може би помага Симеон Димитров отново да хване четката и боите и след 40 години прекъсване да започне пак да рисува. От тези сложни и незрими отношения изкристализира заглавието на изложбата „Песен на саламандър”.


Саламандърът е митично животно, което живее в пламъка и нощно същество, което води самотен начин на живот. Всеки творец се стреми по различен начин към изкуството, търси истината за себе си най-често в самота. А стремежът на художника към неговата истина много често го кара да гори в своето изкуство. В контекста на размислите за своята изложба Александър споделя, че колкото труден е бил пътя на баща му, толкова е труден и неговия. Но всеки сам е трябвало и трябва да преодолява трудностите, защото чрез трудностите ни е дадено да се опитаме да достигнем съвършенството.