Да виждаш в огледалото не себе си, а героя

Костюмографът Петър Митев пред Виолета Тончева за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

Дългогодишният художник на Варненския театър Тодор Игнатов разказваше, че проверява костюмите си най-напред през артистите. Ако те се почувстват добре в тях, значи решенията му са правилни. А може би твоят тест е различен.

Всичко това е малко опасно. Аз работя костюмите пред огледало, за да получа дистанция към тях, да ги преценя отстрани. Понякога актьорите започват да се оглеждат по особен начин и тогава ги питам кого виждат в огледалото – себе си или героя.

Страхотен въпрос! И какви отговори получаваш?

Повечето актьори отговарят, че виждат себе си, а точно в това огледало те трябва да виждат не себе си, а своя герой. Аз обличам не актьорите, а героите, които те пресъздават.

Как ти въздейства „Коса“?

„Коса“, който излиза през 1968 година, се смята за най-успешният мюзикъл на всички времена и е един от най-поставяните в света. Преди 20 години, отново с Борис Панкин, направихме за пръв път в България този мюзикъл на сцената на Театър „София“. Наскоро се чух с гардеробиерката на театъра и стана въпрос, че правим „Коса“ във Варна. Каква беше изненадата ми, когато тя ми каза, че пази още някои от костюмите за първата „Коса“. Беше ги съхранила непокътнати и все така хубави, както някога.

Как във времето се промени отношението ти към костюмите на „Коса“?

Тук отново ще се върна на контракултурата и антибуржоазната философия, които персонажите на „Коса“ демонстрират. Мюзикълът разглежда такива теми като свободата, разкрепоставянето, взаимоотношенията между хората и с всичко това, както и с прекрасната си музика, „Коса“ продължава да ме вълнува. Разбира се, днешното време носи в себе си идеята за другост и изисква друга, различна интерпретация.

Петър Митев, който прави сценографии и костюми за театрални и мюзикълни постановки, каква музика обича да слуша?

Когато шофирам или пускам радиото у дома, слушам само класика. Имам силно усещане за опера и голямо желание да поставя опера, защото при операта може да се постигне още по-голяма условност. Следя постановките на световните оперни сцени, от които ние, за съжаление, сме още много далеч. У нас все още се предпочита по-традиционната, по-класическата оперна постановка, може би поради опасения, че публиката робува на стереотипите. Но тъкмо тук, според мен, се крие голямата заблуда. Защо трябва да смятаме, че публиката, особено по-младата, непременно трябва да знае кой е Фигаро или коя е Медея. Защо тогава да не направим един съвременен Фигаро или една съвременна Медея? Съвременната визия ще говори повече на съвременника. А темите са извечни и това е така, именно защото всяко време им дава своето тълкуване. Изкуството трябва да се интерпретира, а не да се повтаря. Да си в унисон с нещата, които се случват днес. Няма как да си съвременен, ако не си модерен и обратно, това е естествено. В този контекст, ние, българите, обичаме да живеем в миналото и да си въобразяваме бъдещето, докато настоящето ни убягва. Но това вече е друг разговор...

ПЕТЪР МИТЕВ, роден в Пловдив, завършил „Сценография“ при Е. Костов във ВИИИ „Н. Павлович“ (1987), е един от най-търсените сценографи и костюмографи у нас. Той работи за различни театри в постановките: „Емигранти“ от Сл. Мрожек, „Спирка последна“ от Хр. Бойчев, „Леонс и Лена“ от Г. Бюхнер, „Театър, любов моя“ от В. Петров, „Евкус“ от П. Шафър, „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, „Укротяване на опърничавата“ от У. Шекспир, „Ах, този джаз“ по Р. А. Артър и Б. Фоси, „Стъклената менажерия“ от Т. Уилямс, „Паметта на водата“ от Ш. Стивънсън, „Кучката“, „Змийско мляко“ от Т. Димова, „Кралицата на красотата от малкия град“от М. Макдона, „Квартет за двама“ от А. Крим, „Бащата“ от А. Стриндберг,„Когато гръм удари“ от П. К. Яворов, „Госпожа Министершата“ от Бр. Нушич, „Дисни трилър” от Ф. Ридли, „Човек от Земята“ от Дж. Биксби и др.

На варненска сцена оставя своя авторски почерк в: „Дон Жуан или любовта към геометрията“ от Макс Фриш, „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров, „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул, „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран, „Любовни писма“ от Албърт Гърни, „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, „Коса“ от Галт Мадърмот.

Петър Митев е удостоен с награда „Аскеер“ 2021 за сценографията на „Портокалова кожа“ от Мая Пелевич в Театър „Възраждане“ – София.

„КОСА“

Мюзикъл от ГАЛТ МАКДЕРМОТ

Либрето и стихове ДЖЕРЪМ РАГНИ И ДЖЕЙМС РАДО

1 юли, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър и ММФ «Варненско лято» 2021

Превод и режисура БОРИС ПАНКИН

Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ

Хореография АНАСТАСИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Асистент хореограф ГЕРГАНА КАРАИВАНОВА

Сценография ИВАН ТОКАДЖИЕВ

Костюми ПЕТЪР МИТЕВ

Мултимедия КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ, ИРИНА РАДОВАНОВА, КАЛОЯН БОЖИЛОВ

Художник осветление ЛАЛЬО ХРИСТОВ

Плакат СЛАВЯНА ИВАНОВА

Действащи лица и изпълнители:

Джордж Бъргър - МАРИАН БАЧЕВ

Клод Хупър Буковски - ВИКТОР ИБРИШИМОВ

Шийла Франклин - ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА

Джийни Райн - ИРЕН ЛАЗАРОВА, КАЛИНА КОСТОВА

Ууф Башъм - ЙОАН ПОПОВ, АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Лафайет Джонсън Хъд - БОЯН СТОЯНОВ, ЯВОР КОСТОВ

Дион - НОРА КАРАИВАНОВА, ВОЛЕНА АПОСТОЛОВА

Криси - МОНИКА ИВАНОВА

Маргарет Мийд - АНАСТАСИЯ НЕДЕЛЧЕВА, РОЗАЛИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Люси - МАРИЛА ГЬОНГИ

Клеър - ВЕРОНИКА ТОДОРОВА

Лейла - ДИМИТРИНА ГЕРМАНОВА

Сузи - ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА

Поли - ЗОИ БОШНАКОВА

Уил - ТОДОР ЛАЗАРОВ

Макс - НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ

Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Вероника Минкова, Димитър Левичаров. Корепетитор Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

ПРИЯТЕЛИ: 0.2 + 0.3	Бургас Казанлък Монтана Несебър Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook