В съществуващата структура на висшето образование в България се наблюдават различни по характер и дълбочина дисбаланси, съобщават от Министерството на образованието. Става дума за разминавания в търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално равнище, както и в реализацията на завършилите на пазара на труда по професионални направления и специалности от регулираните професии.

Това става ясно от проекта за Национална карта на висшето образование в Република България, който беше публикуван за 30-дневно обществено обсъждане днес.

Пример за нарушен баланс е сравнението между общия капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални направления във всички висши училища, и реалния брой студенти. Средно за страната студентите са едва 53% от определения от НАОА общ капацитет.

В общо 29 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление „Математика“ – едва 19.1 %. Слаб е интересът също към „Теория на изкуствата“, „Материали и материалознание“, „Политически науки“.

В същото време броят на студентите е равен на определения капацитет в професионалните направления „Медицина“, „Стоматология“ и „Театрално и филмово изкуство“. Над 90% са запълнени бройките още в професионално направления „Педагогика“, както и в специалностите от регулираните професии „Зъботехник“ и „Ветеринарна медицина“.

Остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка в 10 приоритетни направления. Сред тях са „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 64-65% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от „Химически науки“ със 71 %, „Военно дело“ със 72 % и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ със 74%.

Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика на обучението по ..“. и „Право“. В тези осем направления се обучават приблизително половината действащи студенти в национален мащаб.

Съществуват сериозни дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет - Плевен и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.

Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти. За период от пет години – от 2015 г. до 2019 г. включително, са завършили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши училища в Югозападния район. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този район, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.

Националната карта на висшето образование в Република България ще бъде актуализирана всяка година. Така ще се идентифицира необходимостта от специалисти на всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.

В съчетание с данните от Рейтинговата система на висшите училища в България, картата на висшето образование ще се използва при определяне на държавния прием за обучение, при разкриването на нови висши училища или филиали. Те ще помагат за насърчаване или контролиране на броя на местата в определени направления и региони. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от университети, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.