Над 30 часа продължава операцията по издирването на пилота майор Валентин Терзиев в Черно море, но без успех. През изминалия ден в операцията се включиха 5 кораба. Днес съставът им е намален. Изтребителят МиГ-29 с един пилот на борда изчезна от радарите при учение край Шабла малко след полунощ в сряда. Открити са само отломки от самолета и спасителна жилетка.

В ефира на „Здравей, България” редакторът на списание „Криле” Димитър Ставрев и бившият началник на „Авиоотряд 28” Цвятко Луканов коментираха какви са версиите за падането на самолета и дали е възможно майор Терзиев да е оцелял. Експертите се обединиха около мнение, че до инцидента се е стигнало заради малкото летателни часове.

„При температура от 17 градуса на водата, шансовете не са големи, дори и Терзиев да е успял да се катапултира. За сега нямаме индикации да е направил това преди катастрофата”, обясни Ставрев.

Майор Терзиев е участвал в нощно учение. Имало е мишена, пусната от друг самолет, която се е ускорила при падането. Според Ставрев парашутът на мишената не се е разтворил напълно и тя е падала по-бързо от предвиденото.

„Полетите над море са едни от най-сложни, тъй като липсват естествените ориентири за самолетоводене. Повърхността е абсолютно равна и трябва да се разчита само на показанията на уредите. Този човек трябва да преодолее инстинктите си и да не гледа какво става извън кабината. Това е много сложно. Възможно е това да е довело до грешка в полета”, смята редакторът. Той отхвърля версията за технически проблем, тъй като комуникацията с пилота е водена до последно.

Според него времето, което българските пилоти прекарват във въздуха, е „престъпно малко”. Той направи сравнение с американските пилоти, които летят средно по 100 часа, докато българските – между 15 и 20 часа на година. Ставрев посочи и, че двигателят на един от корабите, издирвал майор Терзиев, е имал проблеми.

„Армията е функция на държавата. Каквото става в нея, това се случва и в армията. Военнослужещите полагат неимоверни усилия да се справят с липса на техника, на резервни части, на финансиране”, посочи още редакторът.

Разследват се три версии за инцидента. Според Луканов причините могат да бъдат десетки, но причинени от два фактора – човешка или техническа грешка.

„Трябва да се намери самолетът и да се извади параметърът от полета. Оттам могат да започне тълкуване на нещата. В българската авиация преди доста години има случай, при който бомба се взриви под крилото на изтребителя. Възможен е вариантът ракетата да се запали и да не се отдели от самолета. Няма откъде да има данни дали е станало това”, заяви бившият военен пилот.

Според него сериозна роля е изиграло и липсата на летателни часове. Той припомни, че когато е бил пилот, е имал около 200 часа във въздуха. За сравнение майор Терзиев за 23 години служба е имал около 700 часа нальот.

„По 15-20 часа годишно, за месец той е имал по 1-2 полета. С половинчати мерки не може да се поддържа авиация”, добави Луканов.