На 21 май православната църква почита паметта на Светите равноапостоли император Константин и неговата майка Елена. Царуването на Константин е свързано с налагането на християнството като официална религия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Според преданието майка му, царица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

На този ден именици са всички с имена Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Ели, Елица и Койчо.

Денят на Св.Св. Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. В района на Странджа планина до средата на 20 век се запазва един уникален обичай, който е разпространен единствено тук. В миналото обичаят е бил разпространен в почти всички села около гр. Малко Търново, но днес е запазен в селата Българи и Сливарово.

Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето. В някои селища на Югоизточна България и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство.

Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва "панигир" - обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.