България е единствената европейска държава, в която хората могат да си избират и приоритетно да се ваксинират с РНК ваксина. Това заяви в сутрешния блок на БНТ "Денят започва" проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, и член на Националния оперативен щаб. Според него, до края на лятото в страната може да бъде създаден групов имунитет, при условие, че коронавирусът не мутира, все още носим маски на закрито и затворените помещения се вентилират много добре.

В края на третата вълна сме

Третата вълна отминава, категоричен беше проф. Кантарджиев.

Заболеваемостта с днешна дата на 100 000 души за 14 дни е под 170, забележете, че само преди около месец бяхме 720, обясни проф. Кантарджиев.

Благодарение на мерките успяхме да постигнем едно бавно нарастване случаите, така че системата не се натовари. Като се има предвид, че мерките, които взимаме в нашата държава са много премерени, много малко, но дадоха своя ефект.

Според проф. Кантарджиев, въпреки тенденцията за спад на заразяването, трябва да продължим с това да не се събират много хора в затворено пространство, да има винаги проветрение и да се носят маски, ако човек контактува с други лица в това помещение.

Само британският вариант е регистриран в нашата страна към момента. Националният център активно търси индийския вариант, който е доста обезпокоителен, подчерта професорът.

Той предупреди особено онези, които пътуват често, да знаят че всичко останали варианти на вируса са в държавите членки на ЕС и в Турция, въпреки крутите мерки, които се налагат там.

Какво става с българския щам на COVID-19

Професорът коментира и регистрирания българския вариант на COVID-19.

В Националния център колегите молекулярни биолози, които работят, откриха един вариант при два случая на възрастни жени от свързани домакинства в едно селище близо до Лом. Слава Богу, засега са само тези случаи, активно търсим да няма разпространение.

Заразените жени вече са живи и здрави, бяха на кислород, но без по-тежки клинични прояви на заболяването, допълни професорът.

Ваксините за деца - кога?

Той коментира и въпроса за ваксинирането на деца с РНК ваксината на "Пфайзер"-"Байонтек".

Много голям успех, който постигнаха колегите и то не без участието на колегите от Израел. Доказано е че тази ваксина е безвредна за младите, каза проф. Кантарджиев.

Препоръчвам това и за нашата страна въпреки че от години има едни табута - да не ваксинираме бременните срещу грип или децата срещу грип. Защо бе - бременните най-тежко преболедуват грип, попита риторично проф. Кантарджиев.

В момента, когато бъде сменена кратката характеристика на ваксината на "Пфайзер", а това е евангелието на всяко лекарство и на ваксината, когато се смени и се каже деца от 12-годишна възраст могат да бъдат имунизирани, ваксините могат да се прилагат и в нашата страна. На този етап - не, допълни проф. Кантарджиев.

Относно снабдяването с ваксини за личните лекари, той обясни:

Мисли се ваксините да бъдат доставени и до места, но имайте в предвид, че това доста ще затрудни системата на РЗИ. На този етап не може РЗИ да докарва ваксините до кабинетите на всички джипита в удобно за тях време. А и мисля, че този разговори са за кабинетите на зам.-министрите и директорите, а не за пред камерите.

За руската ваксина "Спутник V" проф. Кантарджиев обясни, че тя не е от най-изпитваните ваксини, въпреки че милиони хора са ваксинирани с нея и отзивите са добри. Моето мнение е, че всяка изпитана ваксина, която действа добре, е добра за обществото, допълни той.

Относно Националния оперативен щаб за коронавируса, който беше създаден на 26 февруари 2020 - ние не взимаме заплати и хонорари за работата си в щаба, категоричен е проф. Кантарджиев.

Не взимаме пари за щаба - аз това веднъж го казах плахо в едно интервю и след това не можеше да се намерят мераклии за щаба. Да ви кажа, работата не е малко, всяка вечер до 22:30 ч са анализите, за да може вие медиите сутринта да съобщите новите данни.

Натрупва се умора, но все още стресът ни държи. Аз 40 години се готвя за един такъв момент и мисля, че с квалификациите си да мога да помогна на много хора, призна проф. Кантарджиев.

Според него, както е по закон, би трябвало служебният здравен министър да продължи да отговаря за работата и решенията на щаба.

Аз изпълнявам задълженията на Националния център по заразни и паразитни болести - правим секвенираме, отговаряме за дейността на качеството на лабораторитие, проследяваме и ваксинираните - с всички регистрирани у нас ваксини как реагира имунната им система.

При РНК ваксините по-бързо се изгражда имунитет, за разлика от векторните ваксини, обясни проф. Кантарджиев.

Обикновено при векторните ваксини оплакванията на пациентите от странични нежелани ефекти са след първата доза, докато при РНК ваксините повечето оплаквания са след втората игла.

Около 5-10% изграждат недостатъчен имунитет и това е при всички ваксини. Допреди втората доза 5-10% нямат достатъчно хуморален имунитет и количеството на антитела е по-малко, но след втората ваксина вече има имуннен отговор, смята професорът.

Между първата и втората ваксина доста пациенти се разболяха, оплакаха се, но това е нормално, защото може би са имали контакт, затова човек много трябва да се пази, допълни той.

Бъдещето - в моноклоналните антитела

Вече има фирми, които са предложили на пазара моноклонални антитела и то комбинация, които ако се поставят на човек в рамките на една година, той е защитен от циркулиращите щамове, обясни проф. Кантарджиев.

Това е изграждане на пасивен имунитет и се предвижда за прилагане при хора, които са противопоказни за ваксиниране, които са в тежък имунен дефицит или в момента са на терапия, подтискаща имунитета им.

С такива антитела беше лекуван бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, който за 2-3 дни напълно се възстанови, припомни проф. Кантарджиев.

15 минути на слънце за витамин Д

Той е категоричен, че витамин Д намалява с 15% тежестта на заболяването и с 15% възможността на заразяване.

Затова сега, когато има слънце, 15 минути с къси ръкави и къси панталони на майското слънце са достатъчни кожата ти да произведе витамин Д, каза в заключение професорът.