Когато започна пандемията от коронавирус, едно от опасенията на анализаторите бе, че COVID-19 ще се отрази не само на здравето на хората, бизнесa, заетостта и пазарите, но и на държавните приходи. За България това притеснение важеше с особена сила - потреблението е основен двигател на българската икономика, също и износът, което пък е пряко свързано с приходите от ДДС, считани за „гръбнака“ на хазната.

И въпреки че най-важният индикатор - брутният вътрешен продукт (БВП), на страната за 2020 г. намалява в реално изражение с 4,2% спрямо 2019 г., то приходите от ДДС показват интересна възходяща тенденция.

За цялата изминала година постъпленията от ДДС от сделки в страната са 7,523 млрд. лв., което e със 700 млн. лв., или 10,3%, повече, отколкото през 2019 г., когато нямаше пандемия и криза. В същото време данните за изпълнението на бюджета към края на декември 2020 г. отчитат спад на ДДС от внос – със 766 млн. лв., или 18%, спрямо 2019 г.

От Министерство на финансите (МФ) обясниха намалението по това перо с цените на суровия петрол, количествата на внасяните метали за промишлеността, курса на щатския долар, както и законодателна промяна от 1 юли 2019 г., която дава възможност за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки от трети страни.

Общо от ДДС от внос и сделки в страната през 2020 г. във фиска са влезли 11,021 млрд. лв., което е спад с 65,2 млн. лв. или едва 0,6% на постъпленията в сравнение с 2019 г. Причината според МФ – намалената стопанска активност и влошените макроикономически показатели за потреблението, вноса, износа - вследствие от въведените ограничителни мерки, свързани с пандемията, както и спада на

цената на суровия петрол, курса на щатския долар и други.

Тези фактори обаче се отразяват основно при постъпленията от ДДС от внос. С потреблението не е точно така. Тези данни на практика показват, че въпреки рекордния спад на икономическата активност през второто тримесечие на 2020 г. (след блокадите и практически затварянето на почти всичко в страната) потреблението на България е било на достатъчно високо ниво през останалите три тримесечия на годината.

Какво се случва през първите два месеца от 2021 г.

В края на януари приходите от ДДС са в размер на 1,329 млрд. лв., което представлява 11,8 % от планираните в Закона за бюджета. Съпоставени с първия месец от миналата година приходите от ДДС са близки по размер.

Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) за януари 2021 г. възлизат на 1,035 млн. лв. и нарастват със 72,3 млн. лв. (7,5 %) спрямо същия период на предходната година.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос за януари 2021 г. обаче е 293,6 млн. лв., което е спад от почти 20% спрямо същия период на 2020 г. Причината, според МФ, е цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото, както и вече описаната законодателна промяна за отложено начисляване.

Ефектът от прилагането на този режим през януари 2021 г. е неначислен ДДС при внос в размер на 93,7 млн. лева. Стоките от глава „Руди, шлаки и пепели” представляват 75,7 % от стоките, обект на отложено начисляване на ДДС при внос. Неначисленият ДДС при внос за стоки от тази глава е 71 млн. лв., като се отчита ръст с 20,5 млн. лв. (40,8 %) спрямо януари 2020 година. Общо 46 компании са се възползвали от възможността да отложат начисляването на ДДС при внос.

През февруари приходите от ДДС в държавната хазна вече са в размер на 2,170 млрд. лв., което е 19,3 % от планираното и е 0,9% повече отколкото през февруари 2020 г. Макар и увеличението от 18,7 млн. лв. да е пренебрежимо малко, то все пак е показателно.

Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) към февруари 2021 г. възлизат на 1,578 млрд. лв. и нарастват със 116,3 млн. лв. (7,9 %) спрямо същия период на предходната година.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос към февруари 2021 г. е 590,8 млн. лв., като намалява с 97,6 млн. лв. (14,2 %) в сравнение със същия период на 2020 г. Причините са описани в по-горните редове, а ефектът от прилагането на новия режим за отложено плащане през периода януари-февруари 2021 г. е неначислен ДДС при внос в размер на 167,7 млн. лева.

През втория месец от годината стоките от глава „Руди, шлаки и пепели” представляват 69,6 % от стоките, обект на отложено начисляване на ДДС при внос. Неначисленият ДДС при внос за стоки от тази глава е 116,8 млн. лв., като се отчита ръст с 23,1 млн. лв. (24,6 %) спрямо периода януари-февруари 2020 г.Невъзстановеният данъчен кредит към 28 февруари е в размер на 88,7 млн. лв., при 90,9 млн. лв. месец по-рано.

Хипотезите

Има няколко хипотези, които обясняват защо приходите от ДДС не само не намаляват, но и се увеличават, но нито една от тях към момента не е подкрепена със сериозен анализ от страна на институциите.

Някои експерти предполагат, че ръстът в приходите се дължи на известно изсветляване на икономиката – много фирми са се издължили към бюджета, за да могат да се възползват от мерките и програмите за подпомагане на засегнатите от пандемията бизнеси, или са започнали най-сетне да отчитат реалните си обороти (една от мерките предвижда финансиране именно на база процент от оборотния капитал). Затварянето на хотелите и ресторантите пък пренасочи сериозен поток хора към друг вид работа, където не се крият доходи.

Друга теза касае крайното потребление, което в края на септември 2020 г. бе с 2% повече спрямо деветия месец на 2019 г. В ЕС за този период бе отчетен среден спад от 7,4% на годишна база. Това изненада и БНБ, като от централната банка дори намекнаха за несъвършенства в методологията на отчитане. Трябва обаче да припомним, че през миналата година имаше сериозен ръст на заплатите в бюджетния сектор, повишение бе отчетено и в частния. Кредитният мораториум и повишението на пенсиите и добавката от 50 лв. също са фактори в уравнението.

Приходите от ДДС и статистиката

Постъпленията от косвения налог са едно от основните приходни пера в бюджета. Като такова ще изиграят основна роля идните дни, когато се очаква финансовият министър в оставка Кирил Ананиев да даде отчет пред депутатите за състоянието на държавната хазна и фискалния резерв. Припомняме, че той бе привикван в Народното събрание миналата седмица, за да обясни последните данни за изпълнението на държавния бюджет, според които за първите два месеца на годината е реализиран дефицит от близо 1 млрд. лв.

Според последните данни на БНБ пък фискалният резерв към средата на април се е сринал под 5,9 млрд. лв., което е най-ниското му ниво от кризисната 2010 г., когато тогавашният финансов министър Симеон Дянков не можа да събере планираните приходи в хазната и се наложи актуализация на бюджета по средата на годината и удвояване на дефицита от 1,6 млрд. лв. до 3,8 млрд. лв.

Скандал в залата обаче попречи на министъра да получи думата. Ананиев стоеше прав дълго време в очакване ситуацията да се успокои и накрая си тръгна. Всичко това се случи в удобен момент – традиционно през първите две седмици на всеки месец се извършват плащанията за заплати, обезщетения и пенсии. Във втората половина на месеца обаче се отчитат приходите от ДДС. Съдейки по постъпленията от февруари 2020 г., съвсем спокойно можем да предположим, че нивото на фискалния резерв през март ще задмине 7 млрд. лв. Само за сравнение - през март 2020 г. от косвения налог в хазната са постъпили 2,940 млрд. лв. Ако се запази тенденцията, приходите от ДДС през март тази година ще са или на същото ниво, или дори на по-високо.