Избрахме днешната дата - 14 април 2021 г., когато по нов стил се навършват 200 години от рождението на Г. С. Раковски, за да разкажем накратко за корабите, които редом с българския трибагреник достойно са носили през годините името на българския революционер по близки и далечни маршрути, споделят от Военноморския музей във Варна.

Първият от тях е парен катер – един от предадените от Русия кораби, с които след Освобождението през 1879 г. се създава Дунавската флотилия. Построеният през 1874 г. във Финландия плавателен съд първоначално носи името „Олафчик”. Кръстен е „Раковски” през 1887 г. Парният катер е едновинтов и има дървен корпус (дължина: 10,70 м; широчина: 2,60 м). Развива скорост от 10 км/ч. През 1889 г. е предислоциран във Варна. Служи и след Първата световна война.

След бракуването на „Раковски” през 1933 г. името му е дадено на друг от първите парни катери, с които се полагат основите на Дунавската флотилия през 1879 г. – построения през 1876 г. в Англия „Бавария”, който в периода 1887–1933 г. носи името „Борис” (водоизместване: 18 т; дължина: 14,75 м; широчина: 3,24 м). Катерът служи в Дунавската флотилия до 1938 г.

По-късно, през април 1956 г. екипаж от Параходство „Български морски флот” с капитан Славчо Рангелов и главен механик Добри Байчев получават в Браила построения там по съветски проект спасителен влекач „Георги Сава Раковски” (първоначално даденото му име при спускането на вода в края на 1955 г., е „Ленин”, но при предаването на България вече е именуван „Георги Сава Раковски”). Корабът е еднопалубен, със стоманен корпус (брутовместимост 464) с дължина 44,50 м, широчина 9,40 м и газене 3,38 м.

Има два двигателя „Руски дизел” с мощност 600 к.с. при 300 об./мин. Приет е в състава на Аварийно-спасителния отряд на Параходството. Този кораб участва в гасенето на пожара на танкера „Ерма” във Варна и в изтеглянето на заседналия в сирийското пристанище Латакия моторен кораб „Балкан”. Остава в състава на Параходство БМФ до 1965 г., когато е предаден на Районната държавна инспекция по корабоплаване. От 1 януари 1975 г. е зачислен на УПМКАП - Варна. На 31 август 1995 г. той е буксиран от влекача „Перун” до Али Ага, Турция, където е продаден за нарязване за скрап.

Всъщност спасителният влекач получава името си „Нептун”, след като на 7 септември 1962 г. в състава на Параходство „Български морски флот” е приет моторен кораб, кръстен „Георги Сава Раковски“. Построен е през февруари 1961 г. в корабостроителницата Barclay, Curle & Co в Глазгоу, Шотландия, за лондонската компания Watts, Watts & Co, London, под името WILLESDEN.

Дължината му е 141,9 метра, широчината – 19,25 метра, газенето при пълно натоварване – 8,94 метра, товароподемност 11 186 тона. Задвижва се от 5-цилиндров дизелов двигател DOXFORD OIL 2SA с мощност от 5500 к.с. при 114 оборота в минута. Първи капитан на кораба е Иван Станчев. Моторен кораб „Г. С. Раковски“ с капитан Иван Станчев и гл. механик Анани Нанков потегля на 23 август 1963 г. от Варна за Куба. Пресича Средиземно море и Атлантическия океан и след 21 дни достига до кубинското пристанище Матанзас. От Куба корабът товари захар и се отправя към Ямайка и Панамския канал.

„Г. С. Раковски“ е първият български кораб, който преминава през Панамския канал. Следват тридесет и седем денонощия преход през Тихия океан. На 4 декември 1963 г. пресича 180 меридиан, след което достига до китайското пристанище Дайрен в близост до Порт Артур. Корабът отплава за Япония. След това пресича Индийския океан и се отправя към Европа. На 23 март 1964 г. в 22,40 часа м/к „Г. С. Раковски“ пристига във Варна и така затваря кръга на околосветското плаване, с което става първият български „магелановски” кораб.

По време на плаването, продължило 210 дни, м/к „Г. С. Раковски“ изминава над 30 000 мили, прекосява три океана и седемнадесет морета, посещава пристанища в Куба, Ямайка, Китай, Япония, Европа. Преминава през американската морска блокада на Куба.

Накрая, от 1963 г. до 1969 г. в Русе за нуждите на Българско речно плаване се строят шест моторни кораба (влекачи). Те са с дължина 50.5 м, ширина 8.0 м и газене 1.6 м. Един от тях е кръстен „Г. С. Раковски”. С него и останалите пет еднотипни моторни кораба – „В. Левски”, „Л. Каравелов”, „Ив. Вазов”, „Хаджи Димитър” и „Бачо Киро” – се осъществяват превозите главно по Западна линия.