Когато става дума за изпълнението на Консолидирания бюджет, е трудно да се вземе решение с коя новина да започне публикацията, пише News.bg. С добрата - че първите два месеца на 2021-а хазната приключва с излишък от 137 млн. лева, или с не толкова лицеприятната, че този излишък е близо 11 пъти по-малък от отчетения година по-рано - 1 480.2 млн. лева, и че се дължи единствено на натрупаното положително салдо от януари 2021-а - 409.7 млн. лева, а февруари е донесъл месечен дефицит от 272.7 млн. лева, който е стопил положителния резултат от януари до 137 млн. лева.

Вярно е, че първите два месеца на 2020-а икономиката на страната не бе затворена, а сега, година по-късно, тя е в няколкомесечен локдаун. Но такава драстична разлика в резултатите на хазната не може да се обясни само с локдауна. Ще припомним, че през 2020-а по една или друга причина и в периода на затваряне на бизнесите - например март и април, месечното бюджетно салдо бе положително.

Да преминем обаче от общото към конкретното и да видим кои са факторите, които водят од настоящите резултати за първия и втория месец на 2021-а. Това най-ясно се вижда от информацията за Държавния бюджет, който е част от Консолидираната фискална програма, защото в тази информация има ясни разбивки за бюджетните приходи и разходи. От информацията, изнесена от Министерството на финансите по този въпрос, става ясно, че ръст на приходите има по две традиционни направления. Това са данъкът върху доходите на физическите лица заети по трудов договор - със 7.5 млн. лева (2.8%), и от ДДС от вътрешни сделки - със 72.3 млн. лева (7.5%). Тези ръстове са обясними и дори недостатъчни предвид увеличението на заплатите на държавните служители с 10% , както и на учителите и на лекарите и доходите на пенсионерите. Още от самото вземане на решението за тези увеличения със Закона за държавния бюджет за 2021-а и всички свързани с него нормативни актове бе ясно, че това се прави с цел увеличаване на потреблението и нарастване на приходите от ДДС от сделки в страната.

Рискът, съпътстващ тези мерки, бе, че допълнителният доход, който те оставят в населението, няма да отиде за допълнителни покупки и от там да повиши приходите от ДДС, а ще се влеят в увеличаване на банковите депозити, което според данните на БНБ се случва. Така или иначе ефектът на тези мерки върху ръста на данъчните приходи е недостатъчен, да не кажем никакъв. При преките данъци ръстът - със 7.5 млн. лева, на приходите от данък върху доходите на физическите лица, наети на трудов договор, до голяма степен е неутрализиран от спада - с 1.7 млн. лева, на приходите от данък върху доходите на хората от свободните професии и на граждански договор и намалението - с 4.7 млн. лева на приходите от корпоративен данък. При косвените данъци увеличените - със 72.3 млн. лева, приходи от ДДС от сделки на вътрешния пазар са компенсирани от намалените - със 72.4 млн. лева, намалени постъпления от ДДС по сделки за внос, което е още едно доказателство за потиснатото потребление. При това Министерството на финансите признава, че за януари има над 90 млн. лева невъзстановен данъчен кредит, което си е разход, макар и за бъдещи периоди. Като капак има и свиване - с над 71 млн. лева, на постъпленията в приходите от акцизи.

При цялата тази ситуация в важно да се знае откъде идва положителният, макар и свиващ се, баланс в Държавния бюджет. Разбира се, че от нелихвените разходи, които през януари 2021-а са с близо 82 млн. лева по-малко от тези за първия месец на 2020-а. Но това не важи за текущите разходи, където влизат парите за издръжка, за възнаграждения и социални плащания (без трансферите към НОИ). В сравнение с януари 2020- те са се увеличили с над 110 млн. лева. Основното спестяване за сметка на традиционния бюджетен резерв - капиталовите разходи. През януари 2021-а по това перо са похарчени едва 2.9 млн. лева - с 28.4 млн. лева по-малко (близо десет пъти свиване) в сравнение с януари 2020-а. Капиталовите разходи са много дълбок бюджетен резерв, защото по това перо за 2021-а са предвидени 2.44 млрд. лева и правителството може да балансира напиращият от други харчове дефицит, като спестява средства от капиталовото направление. Това обаче граничи със стъкмистиката и въобще не кореспондира с основните постулати за правилно бюджетно планиране. Освен това без капиталови разходи или при недостатъчно такива правителството не оказва действена подкрепа на бизнеса, което ще има дългосрочни неблагоприятни последствия върху цялостната икономическа и финансова картина.

Разбира се, данните, които разказахме до тук, са за първия един-два месеца на годината. Те все още не могат да покажат някаква тенденция, но е добре да бъдат правилно анализирани и внимателно наблюдавани, защото, ако януарският дух се запази в резултатите на хазната през следващите два-три месеца, ще се създаде сериозна предпоставка бюджетът да не бъде изпълнен в сегашния му вид.