Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща.

С 22,9% от онези, за които може да се очаква да гласуват, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2%. Данните са моментна снимка към средата на януари и не са прогноза за изборен резултат. Прогнозите ще бъдат изключително затруднени, заради неяснотата в очакваната изборна активност, както и заради цялостната тревожна обществена атмосфера.

Данните са базирани на независимо представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено „лице в лице“ сред 1010 пълнолетни българи между 7 и 15 януари.

ГЕРБ (заедно със СДС, с 22,9% от потенциалните гласуващи) очевидно преодоляват проблемите от лятото, а и властта вероятно получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус у нас. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението.

Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията „Републиканци за България“, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия. В изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за РБ. Изгледите за последното засега са, разбира се, малки. От друга страна пък, властта вероятно има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот.

БСП (19,2%) би била втора сила, ако изборите бяха сега. Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите. До (и в) изборния ден обаче може да има и друга тенденция – това зависи от кампанията. Зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, влиянието нa „Изправи се.бг“ и др.

12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато. Така Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел „парцел“ от изборното пространство у нас, който би могъл да развие с кампания. Любопитно ще е отражението на очакваните лица на партията по места.

При ДПС резултатът от 10.9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот.

Макар и вече да не увеличава подкрепата си, ДБ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. През този месец – с 6,2%. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. ДБ са силни във „финалните спринтове“. От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури – „Да, България“.

При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната бариера – ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е „нож с две остриета“. Така, ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания.

Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с ОП – „Изправи се.бг“, заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4.5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н.

Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. В този смисъл, тепърва следва да се изчакат процесите на отцепване и прегрупиране в лявото, а резултатът от тези процеси, и дали те са помогнали на Манолова, трудно може да се улови със социологически методи. Трудно може да се улови, например, и важната в такива случаи подкрепа на формации като ЗНС, за които практиката е показала, че имат важен в такива моменти електорален корпус.

От останалите сили изпъкват „Воля“ (2.1%) и „Възраждане“ (1.4%). Социологическите методи улавят най-вече тях. Останалите (общо 5,4%) могат да бъдат преценени по-скоро с друг тип методи – експертна преценка, електорална история, политологичен анализ и т.н. Във връзка с това, немалка електорална тежест имат и формации, които се разполагат близо до процента, като „Атака“, от която винаги могат да се очакват изненади; АБВ, които сега промотират популярния в определени среди доц. Мангъров; споменатите „Републиканци за България“ и др. Конкретна подредба на влиянието на тези формации засега е трудна. Наблизо са и отцепниците от БСП; вътрешнонишовите противници на ДПС; партията КОД на Петър Москов; МИР, която има силно присъствие в няколко общини и се появи на консултациите при президента и др. Още не са ясни шансовете и на движението на русофилите „Възраждане на отечеството“, които имат високо индикативно доверие в обществото, макар и конкретната електоралната готовност да е десети от процента.

Част от тези формации вероятно биха играли сами или биха се групирали. Друга част биха могли да отидат при БСП. На трета част от тях вероятно се надява „Изправи се.бг“ и т.н. Преди всички тези обстоятелства да са ясни, интерпретирането на подробни демоскопски резултати би било спекулативно.

На изненада разчита и партията на Васил Божков, но липсата на политически опит се очертава като проблем.

Много важна е дейността в страната на много други формации със силно локално присъствие или бизнес структура. Такива силни регионални формации има във Видин, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград, Хасково, Пловдив, пернишкия и кюстендилския регион и много, много други.

Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.

Не бива също да се забравя, че населението у нас намалява заради демографските особености. В същото време, възможно е у нас да пребивават и немалко хора, които иначе живеят в чужбина – завърнали се у нас заради коронавируса.

Отново трябва да се направи уточнението, че параметрите на активност са непредвидими на този етап и споменатите числа са само индикативни.

Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати.