30-годишният Златко Минев реши 100-годишна задача по квантова физика и даде отговор на спор между основоположниците на научната дисциплина Алберт Айнщайн, Ервин Шрьодингер и Нилс Бор.

Младият учен живее в САЩ от 20 години и се занимава с математика, програмиране и физика и работи за голяма международна компания.

Откритието на д-р Златко Минев доказва, че квантовите стокове могат да бъдат прогнозирани и дори контролирани. Завършилият в Йеил Златко Минев разработва система за обратна връзка, която контролира бъдещето на квантовите скокове, като ги „хваща“ и „връща“. Благодарение на младия българин, квантовите компютри ще могат да решават задачи, които дори за милион години не могат да бъдат решени от класическите компютри. Според експерти откритието може да донесе дори Нобелова награда на младия учен. Проектът на д-р Минев е избран за най-добро откритие по математически и физически науки в Top 50 Discoveries of the Year на списание Discover. 30-годишният българин преподава в безплатна и свободна за всеки лятна школа за квантови изчисления Qiskit. В нея членуват над 4000 студенти. Удостоен е с наградата на Йейл „Yale-Jefferson“ за обществени заслуги, във връзка с основаната и ръководена от него през 2012 г организация Open Labs за вдъхновение и отваряне на кариерни възможности към науката на млади хора.

„Айнщайн известно и метафорично казва „Бог не играе на зарове с Вселената“. На което Нилс Бор му отговаря: „Алберт, кога ще спреш да казваш на Бог какво да прави?“. И въпреки това в последните 100 години физиката ни учи, че квантовата физика е фундаментално непредсказуема и дискретна. Прието е, че никой не може да предвиди бъдещето на един атом, който ще скочи от едно дискретно ниво до друго дискретно енергийно ниво. Така нареченият квантов скок. Обаче доказах, че квантовият скок не е всъщност рязък, мигновен, непредсказуем, както се мислеше досега. Но напротив - квантовият скок има плавен, непрекъснат полет от едно енергийно ниво до друго. И дори има степен на предсказуемост. Може да си представим, че квантовият скок е като изригването на вулкан“, разказа още в "Преди всички" Минев.

Идеята се харесала Ай Би Ем (IBM), които тази година обявиха, че имат 18 квантови компютъра. Затова Златко Минев приел предложението да работи по точността им в Ню Йорк.

За Златко Минев е важно и научната общност да се развива. Затова той популяризира науката сред младите хора. Преподава в безплатната и отворена за всеки лятна школа Qiskit за квантови изчисления. През 2012 година основава и ръководи национална организация Open Labs.

„Според мен е важно за младите хора в България да знаят, че пътят напред може да е бъде ярък. Има път за добра кариера и за житейската посока в технологиите, в науката. Знанието и учението е първата стъпка. Къде може да вземем завой надясно, като всички други завиват наляво."

Златко Минев е последвал стъпките на майка си, която също е учен. Буквално прескочил една година и още в училище спечелил състезание за програмиране на калкулатор. Участвал в научни конкурси в Калифорния. И избрал лятно училище в университета в Станфорд, където за първи път срещнал физиката на професионално ниво.

„И всички тези ранни проекти, които бяха извън учебния план, изиграха голяма роля и част, за да ме предприемат в университета „USIT“, Berkeley, който е най-силният университет по физика. Тук, в Бъркли, се заплених от уникалната синергия между компютърната наука и квантовата физика.

И това вече ме доведе до следващата стъпка. За докторската си степен. Там избрах университета „Йейл“. Това може би е родното място на свръхпроводимите квантови изчисления. До 2007 година дори не знаех, че съществуват такива неща като квантовите компютри. Аз имах две големи страсти - компютърните науки и изчислителните. Също така физиката на фундаментално ниво. Физиката ми позволява на дълбоко ниво да разбера как нещата работят“, каза пред БНР младият учен Златко Минев.

Един от нерешимите проблеми за Златко Минев бил как да се предскажат данните от квантовите компютри. В университета „Йейл“ той разработва експеримент, резултатите от който дори решили 100-годишен спор между главните архитекти на квантовата физика - Бор, Шрьодингер и Айнщайн.