"Основата на нашата идентичност е нашият език, след това историята, нашата съвместна история с нашите сънародници". Това заяви президентът на РС. Македония Стево Пендаровски в интервю за euobserver.com и подчерта, че езикът и идентичността не може да се дискутират.

Не е тайна, че има кодифициране на македонския език през 1945 г. (тогава са написани правилата за македонския език - б.р.), но това е подобен език, много близък до българския, но не е български, твърди Пендаровски.

Македонският президент смята за нонсенс (лишено от смисъл) твърдението, че историята на Македония до 1945 г. - целите 10 века, е история на България.

"Те казват, че етническите македонци наистина съществуват ... но се събудихме едно утро през 1944 г. и казахме: "Аха! Ние сме наистина етническите македонци сега, но вчера бяхме етнически българи", каза Пендаровски.

Според него тава било абсолютна историческа безсмислица. Не било важно какво мисли за това питане България, ако София не ги блокира за началото на преговорите към ЕС, Македония формално не прие нейните възгледи.

За българската позиция, че "македонски език и идентичност не е имало до 2 септември 1944 г. и че създаването на тази нация е част от цялостно формиране на отделна небългарска идентичност с цел да се прекъснат връзките между местното население и България" Пендаровски смята, че не може да приемат дискусия по тези факти и те били лудост.

Искането на България е, когато Македония се присъедини към Европейския съюз, всяко споменаване на "македонски език" в документите на общността да се споменава със звездичка и пояснение, че "Такъв език съществува само според Устава на Република Северна Македония".

София настоява процесът за разширяване да не легитимира етническото и езиково инженерство, получено при предходните авторитарни режими", пише "EUobserver", цитиран от македонското издание.

Припомняме, на 17 ноември 2020 г. България представи своята позиция за започване на преговори с Р С. Македония - подкрепяме Албания за ЕС, но не и Македония. Основните аргументи на България се опират на блокирането на работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония, която бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

Още в началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.

След срещата на 13 септември 2019 г., която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония. През 2020 година Македония едностранно прекрати разговорите за общата ни история, с аргумент вътрешнополитическата обстановка в страната. Работата на комисията беше възобновена преди по-малко от месец, но отново без особен успех и направени крачки напред, за да се появи следващата теза - че сега ще се чакат резултатите от парламентарните избори у нас, които трябва да се проведат през пролетта на следващата година.

Междувременно премиерът на Македония само в последните десетина дни направи няколко взаимно изключващи се изказвания или както коментира журналистът Коста Заев: Зоран Заев е обърнал плочата". В изказванията му се виждат две линии - едната за вътрешнополитическа употреба и друга за четене и слушане от страна на българите.