Посрещаме Деня на банкера в година, която ни изправи пред безпрецедентни предизвикателства: първо, свързани с последиците от пандемията с COVID-19; и второ, със завършването на стратегическия проект за включване на българския лев в Европейския валутен механизъм (ERM II), едновременно с присъединяването на страната към Европейския банков съюз, включително към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

От позицията на банковия сектор основните въпроси са два: как се справихме до момента, и какво предстои?

Нашата цел, дефинирана още в началото на кризата, беше банковият сектор да генерира решения, а не проблеми. В резултат на направеното през последните години, ние бяхме добре позиционирани за изпълнението на тази цел. Банковият сектор „влезе“ в кризата с над 19% капиталова адекватност на базовия собствен капитал от първи ред и с над 260% коефициент на ликвидно покритие, или многократно над регулаторните изисквания.

Независимо от добрата изходна позиция, ние бяхме наясно, че в резултат на рязкото влошаване на средата, в която оперират банките, са необходими нови мерки за допълнително укрепване на тяхната капиталова и ликвидна позиция. За тази цел през месец март т.г. приехме такива мерки с общ ефект над 8% от БВП. Те включваха: капитализиране на цялата печалба в сектора; значително намаляване на чуждестранните експозиции с по-висок риск и отменяне на предвидените две увеличения на антицикличния капиталов буфер.

Търсеният ефект от тези нови мерки беше в две основни направления: поддържане на кредитната активност и облекчаване на кредитополучателите на банките – фирми и домакинства, чрез одобряването на частен мораториум, предложен от индустрията върху плащанията по кредити. Резултатите потвърждават, че към момента този ефект е постигнат. Към края на месец октомври т.г. не само че не сме свидетели на стагнация в кредитната дейност, но кредитите за фирмите и домакинствата се увеличават на годишна база съответно с 2.5 и 7.3 процента. В същото време одобрените искания за отлагане на плащания по реда на частния мораториум достигнаха близо 109 хил. при своя пик през месец август т.г. при брутна балансова стойност на отсрочените кредити от над 9 млрд. лева, което представлява значително финансово облекчение за засегнатите фирми и домакинства.

Задачите, свързани със смекчаването на последиците от COVID-19 за банките и техните клиенти, ангажираха значителна част от нашите усилия. Въпреки това успяхме да създадем организация и да дадем важен принос и за финализиране изпълнението на стратегическата задача за включване на лева в ERM II и присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество на Българската народна банка с Европейската централна банка. Като следствие от присъединяването към Единния надзорен механизъм, страната се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране. От 1 октомври 2020 г. Европейската централна банка упражнява пряк надзор върху пет български значими кредитни институции, а Единният съвет за преструктуриране пое функцията на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи. В резултат на добрата подготовка преходът към новия надзорен режим премина гладко, без каквито и да било сътресения за банките и техните клиенти.

Следователно, отговорът на първия въпрос е, че до момента се справяме успешно с изпълнението както на извънредните, породени от пандемията, така и на стратегическите задачи пред банковия сектор. Денят на банкера е добър повод да отчетем приноса и отдадем заслуженото на всички колеги за това, че имаме все така силен, поддържащ фирмите, домакинствата и икономиката като цяло банков сектор при запазена обща финансова стабилност в страната.

По-важният въпрос, пред който сме изправени в момента, е какво предстои? Този въпрос няма лесен отговор, поради развитието на кризата, което я прави много по-несигурна като параметри в сравнение с предишни исторически периоди на икономически и финансови затруднения.

Втората вълна на интензивно разпространение на COVID-19 и новата фаза на ограничителни мерки отново поставят на изпитание редица сектори. Състоянието на банките, изпълняващи функцията на финансово посредничество, е от ключово значение за цялата икономика. Оттук произтича огромната отговорност на Българската народна банка за изпълнението на законово определения ни мандат и специално на целта за поддържане на стабилността на банковата система.

Това изисква да запазим традиционния фокус върху високите изисквания за капитал и ликвидност в банките. Тези изисквания не са самоцелни, а следват от необходимостта банките да разполагат с резерви. От една страна, резервите позволяват поемането на разходи и загуби, произтичащи от влошено качество на активите в условията на неблагоприятна макроикономическа среда. От друга страна, те поддържат кредитния капаците на банките.

Ето защо е логично да се очаква, че ние ще продължим да прилагаме мерките от антикризисния пакет, приет през месец март т. г. В допълнение на това, ние текущо анализираме ситуацията и като макропруденциален надзорен орган отчитаме възможния сценарий на изостряне на икономическата криза и свързано с това съществено влошаване на кредитните портфейли. При този сценарий, на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване.

Перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции.

Настоящият мораториум беше възможен на основата на общоевропейска рамка, установена от Европейския банков орган (ЕБО), чрез приетите от него Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19. Прилагането на тази рамка позволи гъвкавост на банките и облекчи десетки хиляди техни клиенти, физически и юридически лица, изпитващи затруднения в кризата.

През септември т.г. в ЕБО бе взето решение за преустановяване на мораториумите върху плащанията по банкови кредити, но повторното разпространение на пандемията и новите ограничителни мерки дадоха основание за актуален анализ и удължаване на сроковете на мораториумите при въвеждане на ограничителни условия. Българската народна банка заедно с останалите национални надзорни органи участваше активно в дискусиите в ЕБО по тази тема. Имаме готовност бързо да приложим необходимите решения в България, при съблюдаване на утвърдените от ЕБО условия - удължаване до 31 март 2021 г. на срока за подаване на заявления за отсрочване на задължения и одобряването им от банките, при максимално допустимо 9-месечно отсрочване, включващо и срока на вече одобрено отсрочване по съответната експозиция.

Извън приложното поле на мораториума, банките разполагат с възможност индивидуално да предоговарят кредити на техните клиенти, възможност, която те използват и в момента. В тези случаи, действащата обща пруденциална рамка изисква банките навременно и адекватно да прекласифицират експозиции като преструктурирани или в неизпълнение. Действията на банките в това отношение ще ангажират и надзорния процес, като важна входяща информация при надзорния преглед и оценки от страна на Българската народна банка.

Посоченото дотук очертава рамката на действие в краткосрочен план. Опорните позиции на тази рамка са: продължаване на приетите по-рано антикризисни мерки толкова дълго, колкото е необходимо, включително по отношение на дивидентите, рисковите експозиции и антицикличния капиталов буфер; поддържане на високите изисквания за капитал и ликвидност, като имаме готовност да реагираме и на сценарий, при който може да се наложи банките временно да оперират под комбинираното изискване за капиталови буфери; и прилагане на новоприетата от ЕБО рамка за мораториум върху плащанията по кредити. Имаме готовност да активираме и допълнителни мерки, ако развитието на ситуацията го налага.

Много е важно в трудната среда, в която се намираме, и силно ангажирани с антикризисните мерки, да не губим стратегическия си фокус, а той е насочен към успешното продължаване и финализиране на проекта, който започнахме преди няколко години за присъединяване на страната към еврозоната. Българската народна банка има сериозни отговорности в този процес и не е преустановявала работата по тяхното изпълнение. До момента, Управителният съвет на БНБ е приел концепции за работата по основните направления на дейност; пакет от промени във вътрешните правилници и наредби; както и конкретни мерки за ресурсно осигуряване и подобряване на капацитета. Нашето пълноправно и пълноценно участие в институциите на Банковия съюз играе важна роля в консолидирането на интеграционния процес. Очевидно, това е тема, която ще фигурира в дневния ред през следващите няколко години и която ще имаме много поводи да дискутираме.

Междувременно, поддържането на капацитета на банковия сектор за непрекъсваемост на кредитната дейност ще бъде нашият съвместен принос за подкрепа на всеки отделен банков клиент и на икономиката на страната. Както и през най-трудните фази на кризата, банковият сектор следва да може да поеме ролята на опора като източник на кредитен ресурс и в последващия период на възстановяване и растеж.

Въпреки днешната кризисна картина, един такъв период може да настъпи относително скоро. Предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, се появиха неочаквано и негативните резултати в икономиката се проявиха бързо, но и преодоляването на кризата може да настъпи в обозрим хоризонт, ако бъдат намерени решения за ефективното ограничаване на пандемията.