Колко палатки са нужни, за да стане Крайбрежната алея във Варна пешеходна зона? Този въпрос преди месеци вероятно би звучал абсурдно. Не и днес обаче, когато група протестиращи разпънаха 10 палатки на кръстовището пред Община Варна и така успяха не само да блокират движението на едно от най-оживените кръстовища в града, но и практически превърнаха стотици метри от три булеварда в пешеходни зони.

Нещо повече, част от тези същите протестиращи от години се борят да ограничат движението на автомобили по алеята и да я превърнат в пешеходна зона, или поне част от нея - южно от Втора буна. Сега обаче приоритет номер едно пред тях е свалянето на властта с всички средства. Дори и с не дотам домислено блокиране на възлови пътни артерии за привличане на внимание, понякога граничещо с глупостта. Да, става въпрос за тази артерия, водеща към кварталите на Варна отвъд езерото и свързваща морската столица с Южното Черноморие, която е без алтернатива.

Неколкократното блокиране на Аспаруховия мост - единствения за десетки хиляди варненци маршрут, се оказа най-голямата грешка на протестиращите, която част от тях и до ден днешен отказват да признаят. Безспорен факт обаче е, че точно тези техни действия настроиха варненци срещу самите тях, а редиците на протестиращите силно оредяха.

Макар в акцията с "плажуването" пред Община Варна да се включиха само двайсетина души, тя също успя да привлече сериозно внимание, но заедно с това и симпатии, защото бе оригинална и не попречи с нищо на обикновения гражданин.

От последвалата демонстрация с опъването на палатки на кръстовището пред Община Варна, жителите на морската столица може би не търпят толкова негативи, както от блокирането на Аспаруховия мост. Нещо повече, към момента изглежда, че протестиращите дори и получават симпатиите на част от варненци, точно в тази блокада.

Едно е сигурно, ако протестиращите искат занапред да печелят симпатиите и доверието на варненци, да върнат хората в редиците си, а не да намаляват с всеки изминал ден, трябва да вложат идеи и креативност в бъдещите си действия. Защото 150-200 или дори 300 човека, които излизат на протест в последните дни, далеч не са онези хилядите хора, които само преди две седмици изпълваха варненските булеварди с енергия и емоция. Няма я искрата. Няма я онази романтика на желаната промяна.

Необходими са акции, които носят със себе си голям положителен заряд, носят одобрението на гражданите, акции, които да ги обединяват, а не разделят. Защото съединението прави силата и защото само след няколко месеца същите тези граждани ще застанат пред урните.