В писмо до медиите Сдружението за модерна търговия заявява, че според тях Министерството на земеделието, храните и горите ограничава свободната търговия и създава хаос на пазара чрез поредица от решения „на парче“. В сдружението СМТ членуват 11 от търговски вериги в България: "Аванти 777", "Билла България”, „Ван Холдинг“ ("Фантастико"), „Дайхман търговия с обувки", "дм България", “Доверие - Брико” ("Мосю Бриколаж"), "Кауфланд България” , "Лидл България” , “Максима България” ("Т Маркет"), "Промаркет" и "Хиполенд".

В писмото си те изказват мнение, че благодарение на свободната търговия, гарантирана от правото на ЕС, както и на работещите бизнес модели и ефективната логистика на търговските вериги, българите не са се сблъскали с дефицит на стоки и празни рафтове в първите седмици на кризата с COVID-19.

Ето и цялото писмо

Министерството на земеделието, храните и горите ограничава свободната търговия и създава хаос на пазара чрез поредица от решения „на парче“. Само за месец и половина Постановление № 70 на Министерския съвет от 2020 г. беше променено два пъти и отново е налице груба намеса в дейността на търговските вериги. В същото време несъобразените текстове на Закона за управление на агрохранителната верига, както и инструкцията на БАБХ за допълнителни пестицидни проверки на вносните плодове и зеленчуци водят до липсващи стоки по борсите, повишени цени и протести.

Сдружението за модерна търговия изразява недоумението си от приетото от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. Постановление № 118, с което се прави ново изменение на Постановление № 70. Поправката предвижда 90% от площта за излагане на някои млечни продукти (кисело мляко, заквасена сметана, пастьоризирано прясно мляко, бели саламурени сирена, цедено мляко, катък, кашкавал, извара и кефир) да бъде за продукти, произведени от български производители от 100% сурово мляко. В момента при някои от изброените млечни продукти предлагането е дори над 90%, при други е под този процент, а количествата се определят единствено на базата на потребителското търсене. Както беше ясно заявено и на съвместния брифинг с министър Танева на 14 април, търговските вериги се обявяват за защита на българската суровина, но са категорично против намесата в продуктовата политика и разпределението на търговските площи и всяка форма на ограничаване на свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент, осигурявайки търсените от потребителите стоки.

Поредните ограничителни текстове идват на фона на дългогодишната работа на водещите търговски вериги с българските доставчици и допълнителните значителни усилия, които те полагат в момента в подкрепа на местното производтво в условията на криза. Сред тях са провеждане на търговски акции, изкупуване на продукция от малки регионални производители, съвместни фондове за подкрепа при сертифициране с цел дългосрочно устойчиво развитие, провеждане на маркетингови кампании в подкрепа на българските продукти и много други. Търговските оператори не само стриктно изпълниха и продължават да изпълняват поетите ангажименти, но дори и ги надхвърлят, осъзнавайки отговорността си за подкрепата на българската икономика. В същото време, Министерство на земеделието, храните и горите не взима предвид поетите ангажименти и предлага на правителството документи, които не отговарят на договорените мерки и внася промени в приетите регулации месеци след старта на действията, договорени и вече предприети от търговските вериги.

Отново бихме искали да заявим, че българските продукти представляват огромен процент от асортимента на търговските вериги, а през последните два месеца те бяха увеличени допълнително. Например, кампания на BILLA България в подкрепа на родните продукти „От българското по-хубаво няма“ предлага свежи плодове и зеленчуци, произведени в над 150 градини, лозя и оранжерии в цялата страна. Kaufland България представи първата си собствена линия продукти от изцяло български производители „Брей!“, развива и фермерски щандове с почти 100 регионални продукта от над 20 малки мандри и семейни ферми. Регионалните продукти от 26 региона на страната са обозначен с кафяво сърце „От нашия регион“. 80% от производителите и доставчиците на плодове и зеленчуци, които веригата предлага, са български, и води разговори с още 280 нови доставчици.

Наред с реализиран износ на български продукти за над 40 млн. лв. за 2019 Lidl България разшири асортимента си с нови 92 български продукта, проведе редица търговски акции с регионални продукти в различни стокови групи и стартира цялостна кампания „Любимото идва при нас от цяла България“. Веригата магазини T MARKET стартира кампанията си “Избери България”. 100% българско телешко и 100% свинско месо, над 80% свежи български храни и голямо разнообразие от български доставчици на млечни продукти са само част от дългогодишната инвестиция на веригата в българското. “Наше си е” е основното послание на кампанията, с което се отбелязва мястото на българските продукти и дали стоката е регионална. На щандовете на Фантастико могат да бъдат открити млечни продукти от над 50 български марки, като100% от предлаганото пилешко месо, 99% от телешкото и почти цялото свинско месо са български.

Сериозно напрежение в сектора предизвикват и несъобразените текстове на Закона за управление на агрохранителната верига, както и инструкцията на БАБХ за допълнителни пестицидни проверки на вносните плодове и зеленчуци. Резултатът от последната са липсващи стоки по борсите и вече покачени цени на някои от продуктите. Остават неизразени докрай и притесненията за произволно задържане на камиони със стока, която се изхвърля след чакането на пробите от лабораториите на БАБХ – срещу това протестират вносители на плодове и зеленчуци от различни региони на страната, които в този случай удобно биват квалифицирани генерално като „сив сектор“, за да се обясни мярката. Искрено се надяваме, че медиите ще покажат и разяснят и недоразуменията в приетия преди седмица Закон за агрохранителната верига.

Това са само част от примерите и действията на МЗХГ, които подлежат на много сериозен поглед и анализ, тъй като водят след себе си негативни последици за целия сектор, а той се нуждае не от недомислени решения, а от последователна стратегическа линия в конструктивен диалог с всички участници по веригата на доставки.

В заключение бихме искали да припомним, че благодарение на свободната търговия, гарантирана от правото на ЕС, както и на работещите бизнес модели и ефективната логистика на търговските вериги, българите не се сблъскаха с дефицит на стоки и празни рафтове в първите седмици на кризата с COVID-19. Членовете на СМТ биха искали да продължат да изпълняват поетите ангажименти, защото е в интерес на потребителите – именно модерната търговия продължава да гарантира качествени и свежи стоки на достъпни цени. Търговските вериги са предвидим и добър партньор на българските институции и се надяват във всяка от тях да срещат също компетентен и надежден партньор. Обратното води до отрицателни последици не само в този сектор, но и в цялостното развитие и стабилност на икономическите и обществени процеси и структури.