Цикълът графики „Метаморфози на страха" на почетния гражданин на Варна - проф. Стоимен Стоилов са днешният избор за „Картината на деня“ на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, научи Moreto.net.

Графикът е сред най-големите имена в съвременното българско пластично изкуство, носител на множество награди и с десетки изложби у нас и в Европа. Създател на Варненската графична школа и на Международното биенале на графиката – Варна.

Неговите „Метаморфози на страха“ – знакови работи от края на 70-те години, са високо оценени в Париж, защото това са произведения с ярко изразен стил, в които има „завидно майсторство на ръката, съчетано със завладяваща духовност и собствена пластическа изразност“. За своето изкуство художникът споделя: „Рисунката е моята религия в изкуството. Ако имам свое име и стил, то е благодарение на нея. Щастието ми се крепи на върха на молива!“

С този цикъл Стоимен Стоилов става първият съвременен български автор, който се нарежда в творческата линия на дълбоките изследвачи на тъмната страна на човека и неговата съдба като Албрехт Дюрер, Франсиско Гойя и Едвард Мунк, в чиито произведения са отразени апокалиптичните сили на злото, експресията на страданието и на кошмарите, родени от собствените ни страхове. Тези негови забележителни графики и днес продължават да стъписват, карат ни да преосмисляме с болезнена искреност нашия сегашен път през изпитанията.

За графичната си техника Стоимен Стоилов казва:

„Обичам да дълбая плочата, да усещам съпротивлението на метала, да гравирам върху него рисунките си, както е правено от векове. А на пресата всичко оживява магично. Толкова стара е тази техника, а времето доказва нейната непреходност. Прекланям се пред човешкия гений. Творението е тайнство, в което е посветен само Бог…“

В света на „Метаморфозите на страха“ една светкавица за миг е осветила мрака на съня, изпълнен с кошмарни същества и с измъчени хора. Щрихът и линията са тежки, без характерната пластичност и изящност. Изразните средства са подчинени на чувството за трагичната обреченост на човека, поразен от страха. В „Метаморфози на страха“ идеята е присъда над насилието – вербално и физическо, над потенциалната заплаха за унищожение – природна и човешка. Тази идея е отправена във вре¬мето, като израз на вечната човешка драма на борбата между доброто и злото, светлината и мрака, там където има агресия и невинни жертви."