Торпедоносецът „Дръзки”, част от експозицията на открито на Военноморския музей във Варна, привлича стотици посетители целогодишно.

От музея разказват историята на знаменития кораб, превърнал се в символ на българския военен флот и с това - в една от най-ценните експонати за музея.

Торпедоносецът „Дръзки” е единият от шестте еднотипни кораба, поръчани на френската фирма „Шнайдер и Сие” с два договора – през 1904 г. и през 1906 г. Построени са в корабостроителницата в град Шалон сюр Сон по типов френски проект на “38-метров” миноносец. Те са транспортирани на части до Варна, където са сглобени. За пускането им на вода в района на Флотския арсенал е изграден хелинг.

Екипажът на „Дръзки“, „Смели“, „Летящи“ и „Строги“

До 1908 г. шестте торпедоносеца „Смели”, „Храбри”, „Дръзки”, „Шумни”, „Летящи” и „Строги” влизат в строя.

Техническите данни на торпедоносците са:

- водоизместване - 97,5 т;

- дължина - 38 м;

- ширина – 4,40 м;

- газене – 1,22 м (при кърмата – 2,62 м).



Имат по два парни котела и развиват максимална скорост до 26 възела. Запасът от въглища, който могат да носят, е 11 т, което им позволява 500 мили автономно плаване. Въоръжени са с три 450-мм торпедни тръби и с две 47-мм оръдия „Шнайдер”. Екипажът е от 25-30 човека.



Отрядът торпедоносци е основна ударна сила на флота през следващите десетилетия и участва в четири войни.

При започването на Балканската война (1912-1913 г.) торпедоносците охраняват района на Варненския залив. Тяхната главна задача е отбраната на Варна и близкото крайбрежие от вражески обстрел и десант, както и осуетяване на снабдяването на турската армия с кораби от Румъния. В първите часове на 8 ноември 1912 г. под командването на капитан II ранг Д. Добрев отрядът торпедоносци в състав „Летящи”, „Строги”, „Смели” и „Дръзки” успешно атакува турския крайцера „Хамидие”. С голяма пробойна „Хамидие” е изваден от строя. При артилерийската престрелка парче от снаряд пробива втората димова тръба на „Дръзки”. Тази пробойна се пази като свидетелство за първата победа на българския военен флот.

"Спомен" от Първата световна война

По време на Първата световна война торпедоносците изпълняват разузнавателни и охранителни задачи, поставят минни заграждения. През месец януари 1916 г. участват при минирането на Варненския и Бургаския залив. След края на войната корабите са реквизирани от съглашенските войски. През 1925 г. са предадени на Морската търговско-полицейска служба, в каквато е преобразуван военният флот заради забраните на Ньойския договор.

През 1934 г. торпедоносците са модернизирани по проект на инженер Протасий Пампулов. По време на Втората Световна Война корабите образуват 1-ви полудивизион на Торпедната флотилия. Участват в патрулирането на Варненския залив и конвоирането на транспортни кораби и охрана на минните заграждения. На 15 октомври 1942 г. след взрив на каменарски барут потъва във Варненското пристанище “Дръзки”. В последствие корабът е изваден и ремонтиран.

През септември 1944 г. торпедоносците временно са реквизирани от СССР и на следващата година са върнати на България. След войната те отново са разоръжени по силата на Парижкия мирен договор. През 1947 г. са включени в състава на Стражевата флотилия на ВМБ Варна, а през 1948 г. са предадени на Дивизион за Охрана на рейда на ВМБ Бургас.





Торпедоносец „Дръзки” е тържествено открит като кораб-музей на 21 ноември 1957 година.

Торпедоносецът „Дръзки“ се превръща в легенда много преди края на активната му „служба“. Той става символ на флота и на цяла епоха, предизвиква национална гордост. През 1957 г. решението на нашите предшественици е да го превърнат в паметник, който носи тези именно качества.



Известно е, че след края на Първата световна война във флота остават четири от шестте кораба, а в 1942 г. „Дръзки“ се взривява на кея във Варна, в резултат на което загиват хора. Той самият е силно повреден и е върнат в строя след големи усилия по ремонта му. През 50-те години торпедоносците вече са в края на завидно дългата си служба. През всичките тези години, в зависимост от състоянието им и от поставените задачи, корабите са били преустройвани с размяна на детайли, видоизменяне, добавяне и отнемане на елементи (надстройка, торпедни апарати, оръдия, устройства за хвърляне на мини ...). Това се приема за съвсем естествено, защото обстоятелствата го налагат.



През 1956 – 1957 г. когато се подготвя създаването на кораб-музей, е налице изключителният шанс да са запазени достатъчно „останки“ както от „Дръзки“, така и от другите три. Да, използвани са части и от торпедоносец „Строги“, а в резултат на реставрационната работа корабът е възстановен с автентични материали във вида от периода на Балканската война.

Благодарение на музейните работници и на специалисти от военния флот от 50-те години, днес имаме достъпен за посетителите кораб – национална гордост, с което не всеки морски музей може да се похвали.