Ето, че дойде един от най-дългоочакваните сезони - пролетта. Въпреки, че зимата беше сравнително топла, всички чакахме с нетърпение идването на "магьосницата", която събужда както природата, така и настроението в хората. Като един художник пролетта създава шедьоври, за които очите ни милеят месеци наред - голите дървета отново да разцъфнат и да облекат своите зелени одежди, цветята да покажат своята истинска красота, нежност и ухание, зелената трева да поникне, птиците да пеят своите песни, а слънцето да не спира да блести.

За съжаление всичко това можем да го наблюдаваме през прозорците от вкъщи, впредвид ситуацията, в която се намираме. Нека това не ни отчайва, а напротив - да ни вдъхнови да оценим още повече всички малки, но всъщност истински богатства, които ни заобикалят - здравето, семейните излизания, срещите с приятели, щастието, свободата и спокойствието, които ни дават гората, паркът, морето, карането на колело и всички онези неща, които в забързаното ни ежедневие считаме за даденост.

В миналото варненци са обичали да посещават най-различни места за разходки, като някои от тях съществуват и са предпочитани и до днес. Сред тях е „Станчовата алея“, която е била любимо място за варненската интелигенция и особено влюбените двойки.

Друго предпочитано място е местността „Карантината“, за която д-р Параскев Стоянов пише през 1931 г.: "На срещния бряг на залива се намира прочутото място за разходки на варненци – "Карантината", със своя хубав залив, който даваше вода на параходите, когато акостираха във Варна…". До "Карантината" и нос „Галата“ се отива с моторни лодки, които правят редовни рейсове в празничните дни. Там се плажува, лови се риба, събират се миди и се пекат на жар, поливат се обилно с лимонада и бира – донесена от вкъщи или поръчана в близката бирария".

Д-р Параскев Стоянов пише и за Галата: „Село Галата на билото на срещния бряг е курортно седалище на няколко ученически колонии и почивни станции. Оттам простори към морето, чудесна гледка към Варна и залива…“. Интересни са и местностите „Гюндюз чешма“, „Пейнерджика“ (известна със своята хидропланна станция) и старините на „Джанавара“.

На Гергьовден жителите на крайните квартали на града се отправяли масово към „Максуда“, където край високите тополи (каваци) става панаир, а на Петдесятница – към „Аязмото“ (източно от варненския затвор), където според вярванията имало лековит извор. Там отивали селяни и от околните села, ставало голям панаир, слушали свирачите и певците и през целия ден се виели хора.

Обектите по евксиноградското шосе също са били любим маршрут за варненци. До бирария „Грозд“ (след 1934 г. известна като „Димят“), Акациите и Траката се отивало пешком или с файтони. Там на открито или в заведенията се обядва или вечеря обикновено скара.

„В семейната бирария „Акациите“ на евксиноградското шосе, винаги натурални студени напитки и вкусни закуски. Приятна обстановка, музика и дансинг (за млади)“, гласяла реклама от началото на 30-те години.

Местността около манастира „Свети Константин“ е било друго предпочитано място за отдих от варненци. Там, на поляните и под дърветата около вкопаната чешма се разполагали компаниите, постилали черги и покривки, на които нареждали приготвените вкъщи ястия. Особено многолюдно и шумно е било на деня на Свети Константин и Елена – 3 юни. Някои отивали от предния ден, преспивали на открито, а на следващия ден пристигали нови хора, както и свирачи, амбулантни търговци, дори нестинари от Странджа. Организирани походи до манастирите „Св. Константин и Елена“ и „Аладжата“ правили ученици и студенти на 1 май, когато се е чествал празникът на пролетта и цветята.

Природният феномен „Побити камъни“ привличал много туристи, като това продължава и до днес. Девненското езеро пък било прекрасно място за водени спортове и туризъм, като са се организирали и по-далечни екскурзии по море - до Балчик, Камчия и Ропотамо.

Излети и екскурзии са организирали и политическите партии, например социалдемократите слагат началото още през 1902 г. Те използвали тази форма за отдих и за пропагандна цел, като изнасяли сказки, литературно-музикални програми и работнически и революционни песни.

Галата