Силно завишено търсене на информация, умерено притеснение от ситуацията в страната и положителна оценка за адекватността на предприеманите от властите мерки срещу разпространението на коронавируса регистрира национално-представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 29-ти февруари – 8-ми март 2020г. сред 1015 пълнолетни граждани.

Разбираемо разпространението на коронавируса фокусира силно вниманието на хората: 75% от пълнолетните българи следят ежедневно информацията за това какво се случва в България, 19% - от време на време, а незаинтересованите са едва 6%.



Ако цялостната ситуация в света буди оправдани тревоги у гражданите, то ограниченият брой случаи, регистрирани до този момент в България, води до известно намаляване на най-високото напрежение. Двама от всеки трима са убедени, че вирусът ще продължи да се разпространява, като ще засегне както България, така и всички страни в Европа. Една четвърт са оптимистите, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към нормалния си ритъм на живот.



При потвърденото вече наличие на вируса в страната, най-голяма част (55%) са загрижени, но следват препоръките на официалните власти, 34% не са особено притеснени, а силно притеснени се чувстват 11%. С по-загрижено поведение, следващо препоръките на специалистите, но без признаци на паника, се открояват най-вече жителите на големите градове и средните поколения. Любопитна е обаче нагласата на най-младите и най-възрастните. У първите се наблюдават най-високи нива на тревожност, но не непременно съпроводени със стриктно спазване на препоръките, а потенциално най-рисковите по думите на експертите възрастови групи са най-малко разтревожени. Тази на пръв поглед парадоксална картина отразява начина на живот на хората: притеснението на младите се подхранва от факта, че те са сред най-активно общуващите и пътуващи българи и обратно: по-слабата мобилност на мнозинството от най-възрастните жители им дава частично спокойствие.



Общо взето информираното отношение към проблема проличава и в предприеманите индивидуални мерки за предпазване от коронавируса. 52% залагат на засилената лична хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкова повече разчитат единствено на нея. Фокусът върху тези мерки обяснява и силно завишеното търсене на медицински маски, дезинфектанти и други хигиенни средства. Значително по-нисък дял (20% - 23%) са склонни на този етап да ограничат контактите и пътуванията си. Най-притеснените прибягват до запасяване с продукти (12%), повишено внимание за наличието на симптоми (10%) и постоянното използване на медицинска маска (9%). Въпреки че тези дялове са по-ниски, пресметнати в реални числа, те формират значителни по обем групи, които могат да генерират психологическо напрежение, или промяна на икономически поведенчески практики. Най-слабо загрижената една трета от хората не предприема никакви специални мерки.

Действията на властите за ограничаване разпространението на коронавируса в страната получават положителна оценка от обществото: според 67% предприеманите мерки са релевантни на ситуацията. 19% смятат, че те трябва да са по-строги, а 14%, обратното, са неудовлетворени, че се налагат ненужни ограничения. И тук отново проличава поколенческото противоречие: най-възрастните и най-малко притеснени хора имат очаквания за още по-строги мерки, докато най-младите и най-загрижени от разпространението на заразата – ги намират за прекалени. Което е косвен признак, че въпреки притесненията, те едва ли ще сменят радикално начина си на живот. А много вероятно е да се притесняват точно от това, че строгите мерки ще попречат на техните бизнес или лични планове, които най-често са свързани със засилена мобилност.



Така, данните на Алфа Рисърч от проучването на общественото мнение в първите дни след установяването на случаи на коронавирус в страната показват, че е налице засилено търсене на информация и повишено внимание към проблема, но не и паника. Предприеманите от властите мерки се оценяват като адекватни на ситуацията, но същевременно е налице доста ясно изразено нежелание за по-радикални промени в ежедневието – най-вече сред по-младите и активни поколения, и особено в по-дългосрочен план.