Хилядолетният чинар в кв. "Аспарухово", който е и най-старото дърво в морската столица, извади на показ сериозни пропуски в Зеления регистър на Община Варна.

Всичко започна в началото на февруари, когато граждани на Варна се притесниха за съдбата на дървото, заради започнал в непосредсвена близост строеж.

След запитване от Moreto.net, възложителите на строежа излязоха с информация, че дървото не попада в техния терен и строителството по никакъв начин няма да го засегне.

Запитване бе отправено и към "Галатекс" АД (бивша текстилна фабрика „Първи май"), в чиито имот попада хилядолетното дърво. Изпълнителният директор на дружеството Станислав Василев коментира, че няма опасност за най-старото дърво във Варна, напротив дружеството полага грижи за него.

Въпреки официалните изявления на двете дружества, гражданските притеснения за съдбата на дървото обаче не стихнаха. Причината бе, че най-важното дървото във Варна изненадващо се оказа, че не фигурира в "Зеления регистър" на Общината.

Според закона обаче (Чл.62 и Чл.63 от Закона за устройство на територията и чл. 113 от Закона за биологичното разнообразие) вековни или забележителни дървета трябва да попаднат в три регистъра - в Зеления на съответната община, в регистъра на Министерството на околната среда и водите, както и в регистъра на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите.

Хилядолетният чинар в кв. "Аспарухово" присъства в регистрите на МОСВ и на РИОСВ-Варна, но не и в регистъра за зелените площи на Община Варна, показа справка.

На запитване на Moreto.net към Община Варна има ли причина дървото да не фигурира в зеления регистър, отговорът бе бърз, кратък и лаконичен.

"Вековният чинар се намира на частен терен и не е отразен в Зеления регистър, тъй като той не включва растителността в частни територии. Дървото обаче е обявено за защитен вид през 1969 г., с височина 18 м. и обиколка на ствола над 8 м., и е отразено е в регистъра на МОСВ и регистъра на РИОСВ – Варна, както и в регистъра с вековни дървета, поддържан в Община Варна."

Разбира се, ако подобно обяснение бе логично, то на практика щеше да обезсмисли съществуването на Зеления регистър. Не за друго, но защото една от основните идеи при създаването на подобен регистър е да се ограничи безразборното строителство (дори и на частни терени). На практика всички строителни планове трябва да се съгласуват със Зеления регистър, и ако се налага дадено дърво да бъде премахнато се следва правилото "Отсичаш едно, засаждаш три".

На последвалия от наша страна въпрос към Община Варна "Защо зеленият регистър не включва растителността в частни територии, след като в чл. 62 и чл. 63 от ЗУТ, които определят нормите на регистрите на зелените площи, никъде не е упоменато вида на собствеността на имота?" така и не последва отговор в продължение на 10 дни.

Нещо повече, в НАРЕДБА на Общински съвет - Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна е посочено изрично, че "Зелената система по смисъла на тази Наредба обхваща всички площи.... независимо от тяхната собственост..."

Заедно с питането към Община Варна отправихме запитване и към Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България за тълкувание на Чл. 62 и Чл. 63 от ЗУТ, а именно трябва ли общинският "зелен регистър" да обхваща и частни терени, а отговорът на министерството бе повече от категоричен: В чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се въвежда задължение за кмета на община да организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината, като не е поставено ограничение по отношение на тяхната собственост.

Отговорът на МРРБ, както и горецитираната наредба на ОбС-Варна на практика потвърдиха "пробойната" в Зеления регистър на Община Варна.

И за да стане още по комично, след официално входиран сигнал-молба до Община Варна от страна на един от активистите за опазване дървото (Албена Маринова), а именно "Вековния Чинар да бъде вписан в Регистъра на зелените площи на Община Варна", от Общината дадоха съвсем различен отговор, показващ, че собствеността на терена няма никакво касателство.

В подписания от инж. Петър Гарбузов - Директор на дирекция "Инженерна инфраструктура и облагородяване" към Община Варна отговор, става ясно, че "Регистърът на зелената система е динамична, посточнно изменяща се и попълваща се система на етапи отразяващи моментното и състояние. Към настоящия момент в район "Аспарухово" са отразни три микрорайона 27, 28 и 29-ти. Поради развитието на района в югоизточна посока, състоянието на зелената система ще бъде също отразено в регистъра с попълване на дървесната растителност в това число и тази намираща се в района на "Галатекс" АД (бивша текстилна фабрика "Първи май") на територията на която се намира вековния чинар".

Разбира се от общината са пропуснали да обяснят как така други дървета, намиращи се в същия район, който според обяснението тепърва предстои да бъде отразен в регистър, вече присъстват в него.

Но да наблегнем на хубавата новина, най-старото дърво предстои да бъде вписано в регистъра, което малко или много ще е допълнителна гаранция за неговото бъдеще.

Припомняме, Зеленият регистър е факт от началото на 2016 година, а разработването отне близо 4 години. До 2016 година в него поетапно са били инвестирани близо 150 000 лева общински средства. По създаването на регистъра са работили две поколения студенти по архитектура във ВСУ „Черноризец Храбър" и външни ландшафтни експерти, съобщи тогава ръководителят на екипа проф. Тодор Булев.