Дългоочакваното завръщане на проф. Димитър Т. Страшимиров на книжния пазар най-после се случи. Идеята е на варненското издателство "МС", което представя на своите читатели фототипния вариант на обемистия тритомник “История на Априлското въстание”. Заедно с него се появява и “Архивът на възраждането”.

Роденият през 1868 г. във Варна Димитър Т. Страшимиров не е сред популярните имена в българската историография и литература. За сметка на това оставя след себе си книги и изследвания, които можем да наречем шедьоври. Брат е на писателя Антон Страшимиров и на политика Тодор Страшимиров. Следва литература и история в Берн, защитава докторат. Публицист, автор е на голям брой статии, студии и публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. В периода 1927–1929 г. е директор на Народния театър, а през 1930–1935 зам.-директор на Народната библиотека.



“История на Априлското въстание” и “Архив на възраждането” са полезни за онези любопитни читатели, които искат да погледнат отвъд неосветените дворове на историята, за да разберат защо сме такива, като народ.



Между редовете ще усетим онзи талантлив млад мъж, който се нагърбва 30 г. след славните събития, да проучи и запише без емоции, патетика, а със разсъдителност всичко, което се е случило, според спомените на десетки живи поборници. Те трудно го приемат за събеседник, защото не е пряк участник в събитията и трудно би ги разбрал. А времената вече са се променили, идеалите също.

Заедно със Захари Стояновите “Записки” и “Миналото” на Стоян Заимов, “История”-та проследява паметните дни преди, по време и след Априлската епопея от 1876 г., а “Архивът”, от своя страна, включва кореспонденцията на Васил Левски, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Иван Драсов, даскал Хр. Попов и др.

Виждаме, че в “История”-та липсва нещо важно - духът, който витае във въздуха и “раздвижва” колелото на историята. Така темата "Април 1876 г." се превръща при Страшимиров в нееднозначно събитие, за което още тогава говорят, пишат и спорят съвременниците му.

Макар да чертае широкомащабна панорама на историческите събития, силата на тази книга е в нещо друго. Докосва се до най-съкровените кътчета на народопсихологията и показва, че ни липсва последователност и отстояване на характера. От организиране на общите усилия, които ще ни превърнат в сериозно и самостоятелно общество на европейската сцена. Защото много често оставаме там някъде - между започнатото и недовършеното. И Априлското въстание е доказателство за това.

Твърде показателно е, че книгата отдавна се е превърнала в библиографска рядкост. Първото й издание се появява в началото на ХХ в. (1907), а второто - едва в неговия край (1996).