„Нашият институт повече от 30 години изчислява по тази методика. В края на 80 години се разработи методиката. След 90 година потребителската кошница, която съдържа около 500 стоки, беше актуализирана към действащата икономика”, заяви в ефира на „Здравей, България” Виолета Иванова от КНСБ.

„500 стоки и услуги, от които 200 са само хранителни стоки, останалите са нехранителни. В хранителни стоки влизат около 15 подгрупи. Те се определят в разходни норми – сбор от теглото на всеки член от домакинството, които формират общо тегло. Това е съобразно средните български стандарти. Теглата са конструирани така, че да покриват на месец, в зависимост от теглото и пола, тези разходни норми”, обясни тя.

„Зад тези пари стои стандарт на средностатистическо българско домакинство. За него сме направили консултанти с диетолози. Другите стоки са нехранителни – поддържане и обзавеждане на дома, образовани, здравеопазване, свободно време. Всичко това се включва с определени минимални стандарти, които да покриват здравословен живот на българско домакинство”, разясни още Иванова.

„Съпоставката, която правим по доходното разпределение в домакинствата, показва, че на един член в домакинството с доход под 314 лв., която е официалната линия на бедност за 2019 г., са 25%. Като цяло доходите нарастват. Около 32% са домакинствата, които имат на едно лице доход над издръжката на живот. Ако на нас са ни необходими 2517 лв., то всеки един от двамата възрастни родители трябва да получава не по-ниска заплата от 1259 лв. Но към настоящият момент, при тази средна работна заплата, то не достигат около 23%, за да могат родителите, които условно приемаме, че работят и двамата, да покриват тази издръжка на живот”, заяви тя.