Над 1,5 млн. лв. обезщетения са платени от хазната през 2019 година по дела за нарушени човешки права и бавно правосъдие. Това показват данните на Министерството на правосъдието, предоставени по искане на „Монитор“.

Според статистиката през 2019 г. ведомството е сключило 259 споразумения за бавно правосъдие, по които са изплатени 620 200 лв.

Споразуменията са по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. По нея се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Проверката се извършва от Инспектората на ВСС, а министърът на правосъдието се произнася по основателността на заявлението”, уточняват от МП.

Отделно пак за миналата година по дела срещу България в Европейския съд по правата по човека в Страсбург са изплатени общо 459 446 евро, които са равни 898 600 лв. И двата вида дела пък обичайно се водят.

от пандизчии, които се жалват от дълги арести или лоши битови условия зад решетките. Според статистиката на правосъдното министерство новообразувани дела от съдилищата в страната по жалби от лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, общо за 2018 – 2019 г. са 1160 броя. Пак по данни на ведомството най-често пандизчиите се жалят от вреди, причинени им от затворническата администрация или държавата.

Последният пример е обитател на бургаския затвор, който счупи всички рекорди по жалби. За една година той е изпратил 500 сигнала до всички възможни прокуратури. Това прави средно по 2 жалби през всеки работен ден. Затворникът упорито се жалвал от всевъзможни неща, които не му харесват в килията, а и извън нея. Един път се оплаквал, че му сервират малки порции и не може да се нахрани друг път - че възглавницата, на която спи, не му е удобна, защото е прекалено твърда, после - че се чувствал некомфортно от лоши миризми, от които му прилошавало.

Списъкът с абсурдните му писания и просби за помощ от прокуратурата няма край. Сред купищата с налудничави жалби има и оплакване от асортимента, който се предлага в затворническата лафка - бил прекалено беден. След като изразил недоволство от всички битовизми зад решетките, пандизчията отворил нова страница и започнал да пише жалби и срещу надзирателите, които според него го гледали лошо и с особено неприятни погледи.

Кореспонденцията между претенциозния затворник и прокуратурата няма край и се превръща в истински административен тормоз. Държавните обвинители нямат право да игнорират стотиците жалби и по закон са длъжни да разгледат всяка една, да извършат необходимата проверка и да отговорят, независимо колко е абсурдна. Това изисква огромен обем от работа, още повече че недоволният затворник обжалвал след това и пред висшестоящите прокуратури - апелативна и ВКП. Въпреки че при нито един от сигналите не са открити нарушения, авторът им не спирал да се жалва.