Блокът във Варна, в който избухна взрив и загинаха двама души, е със сериозни поражения. Достъпът до 14 от апартаментите е ограничен, липсват носещи стени, електрическите инсталации са стопени, засегнати са междуетажни конструкции, има и пукнатини.

За 12 от апартаментите има заповед да не бъдат обитавани. Живущите все още нямат яснота какво се случва с техните домове. „Няма срокове за връщане, както и липсват експертизи за това какви са конструктивните проблеми и защо сме извън жилищата си”, обясни собственичката на апартамент в пострадалия блок Сашка Желязкова.

„Не познавам Веселин и недоумявам как нормален човек би направил подобно нещо. Сами няма да успеем да се справим с нанесените щети в апартамента”, каза синът на една от най-тежко пострадалите жени от взрива.

Седмица след взрива Искра Урумова от Нова телевизия разговаря с жената, с която е живял смятания за извършител бивш полицай Веселин Димитров.

„Който го види винаги може да каже, че е много внимателен и интелигентен човек, но на практика това е фалшиво лице и няма нищо общо с истинската действителност”, казва Антоанета.

Дни преди взрива Районният съд постановява заповед за незабавна защита срещу Димитров заради домашно насилие. Години наред той малтретира психически и физически жената до себе си. Днес Антоанета опитва да нареди живота си. Страни от хората, изпитва срам и ясно помни първия шамар от Веселин.

„Той ми казваше, че съм виновна за нещо. Търсих вината в себе си през всички тези години. Шамарите в началото постепенно започнаха да се превръщат в побой с юмруци по главата, в корема и по гърдите”, споделя Антоанета.

Антоанета знае, че има много жени в нейното положение. Признава, че усещането за безпомощност на жертвите е много силно, особено когато околните са безучастни, въпреки че знаят за проблема.

„Ако в дадено жилище се чува силна музика късно вечер, съседите ще сигнализират в полицията и ще подадат сигнал че се вдига шум. Обаче ако чуят, че има семеен скандал - казват, това си е техен пробле”, споделя още Антоанета.

Поводите за насилие били всякакви. „Ревнуваше ме и не ми даваше да говоря дори със съседите, защото били под неговото ниво. Ходех постоянно с наведена глава, защото, ако видя някого, трябва да го поздравя. Директно е казвал, че ще ме убие, ще ме умъртви, ще ме обезглави, ще подпали, както той всъщност направи”, добавя Антоанета.

Съседите понякога я питали как издържа, но тя се страхувала да споделя. „Той успя да ме изолира от всички около мен - баща ми и сина ми. Имаше насилие и върху детето ми. Това се преживява много трудно. Ако чувствам някаква вина, то е единствено пред сина ми, защото не съм успяла да го защитя. Сега той ме подкрепя много”, споделя Антоанета.

Веселин не й разрешил да види баща си цели 14 години. Принуждавал сина й да им плаща по 500 евро на месец. Това я мотивирало да сложи край. Така и не събира смелост да се оплаче в полицията, но на 22 декември избягала в кризисния център на фондация "SOS семейства в риск".

„Годишно около 300 са тези, на които оказваме подкрепа. Не успяваме обаче да помогнем на всички. Много често в последните месеци се налага да пренасочваме хората към други кризисни центрове в страната”, посочи Ана Николова от "SOS семейства в риск".

Антоанета признава, че случилото се надминава най-страшните й очаквания за реакцията на Веселин. Само веднъж отишла до блока, за да види стореното.

„Съчувствам на всички хора, които са преживели това, и за големия стрес, в който са сега. Дано не обвиняват мен”, заключи Антоанета.

Жената остава в Кризисния център, а скоро очаква да се върне и на работа.