Подаваме жалба до Европейската комисия заради бездействието и липсата на политическа воля от страна на правителството, на Народното събрание и на министъра на правосъдието да защитят гражданите от свръхпроизвола на банките над гражданите.

Това съобщи председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова на пресконференция, в която участие взеха адвокат Веска Волева и адвокат Десислава Филипова, които са внесли жалбата до Еврокомисията заедно с Манолова.

Жалбата е изпратена и до Комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и до Комисията на Европейския парламент по петиции (PETI). В нея се настоява да не се закрива наказателната процедура срещу България за несъответствие на българското законодателство с европейското относно неравноправните клаузи в потребителски договори.

Възможностите, които дава българското законодателство на банките и на монополните дружества да включват неравноправни клаузи, накараха Еврокомисията да даде двумесечен срок на българските институции да поправят българското законодателство, така че да защити българските граждани в качеството им на потребители.

Манолова обясни, че в рамките на тази наказателна процедура Европейската комисия е имала специално становище, депозирано на 24 януари 2019 година - тя препоръчва на българските институции да предприемат ефективни мерки за защита на длъжниците в потребителските договори в рамките на досъдебното производство.

„Притеснени сме от опита на институциите, на Министерството на правосъдието и на правителството да представят законодателни промени като изпълнение на препоръките на Европейската комисия и като създаване на надеждна защита на гражданите срещу разпродажбата на тяхното имущество“, каза още Манолова.

Тя добави, че целта на подадената жалба е европейските институции да натиснат българските институции да приведат законодателството във вид, в който да бъдат защитени гражданите, а не банковото лоби.

В жалбата се повдигат още две теми – за осигуряването на защита на потребителите, когато банките или кредиторите са обезпечили своето вземане със записна заповед и за колекторските фирми.

Манолова обясни, че записната заповед най-често се използва от фирмите за бързи кредити, които гарантират дълга чрез нея. При записна заповед съдът няма как да провери дали има неравноправни клаузи.

„В жалбата до Еврокомисията настояваме за промени в Европейския регламент, който да защити европейските граждани от фирмите за бързи кредити“, допълни тя.

За колекторските фирми - липсват правила и европейско законодателство за правила за работата им, твърди председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“

„Настояваме това да се случи на европейски ниво. В качеството си на омбудсман многократно настоявах за създаване на правила за работа на тези фирми и да нямат възможност да събират вземания от дружества, които предоставят обществени услуги“, допълни Манолова.

През 2014 г. граждани са сезирали Европейската комисия за противоречие на българското законодателство с Европейската директива за защита на потребителите, като е посочено, че в рамките на заповедното производство съдът не може да провери неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 417 в Гражданския процесуален кодекс банките могат да пристъпят към разпродажба на имуществото - без да има решение на съда.

През февруари 2019 г. Десислава Филипова, Веска Волева и Мая Манолова в качеството си на омбудсман внесоха законопроект за защита на длъжниците, а в Народното събрание той беше приет през декември 2019 г.