Днес се навършват 23 години от 10 януари 1997 г. - деня, в който недоволството срещу правителството на Жан Виденов достигна връхната си точка, демонстранти обградиха парламента, а част от тях нахлуха в сградата.

Десетки протестиращи бяха ранени, след като полицията и вътрешни войски със сила разпръскваха множеството пред Народното събрание.

Зимата на 1996 -1997 г. е една от най-трудните за българите в най-новата ни история - държавата фалира, левът се срина, спестяванията на гражданите са стопени, хиперинфлация и опашки за хляб.

На 28 декември 1996 г. парламентът гласува оставката на правителството на Жан Виденов, но то продължава да изпълнява функциите си до избора на нов кабинет. На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на внесената от опозицията "Декларация за спасение на България". На 10 януари гласуването на декларацията отново е отложено.

На 8 януари БСП вече е номинирала за премиер Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета на Виденов. Чак на 4 февруари става ясно, че БСП няма да има второ правителство в рамките на управленския мандат и предстоят предсрочни парламентарни избори.

На 10 януари 2013 г. OFFNews.bg организира дискусия, посветена на знаковата дата. В дискусията се включиха четирима от основните действащи лица в събитията. Припомняме Ви част от разказите им, а стенограма на разговора можете да прочетете тук:

Борислав Бориславов: "9:30 ч. сутринта на 10 януари - вътрешният двор на Софийския университет се изпълни и всички тръгнахме към Народното събрание - нещо, което изненада дори полицаите, тъй като те очакваха шествието да започне в 12 ч. от НДК и още не бяха сложили загражденията. Тъй че ние оградихме с жива верига парламента на няколко метра от стените на сградата. Впоследствие решихме да се присъединим към другото шествие.

Тук искам пак да се върна на твърденията, че СДС е организирало протестите. Няколко дни след като започнаха протестите имаше един сблъсък в ефир, когато Националният координационен съвет на СДС излезе с едно много странно решение - да се изчака с предсрочните избори до есента, да се остави Жан Виденов да приеме законите за валутния борд. И прав текст казаха, че разчитат напрежението да се поддържа от студентите. Тогава аз и представителката на синдикатите заявихме, че нямаме никакво намерение да се съобразяваме с подобно решение и искаме максимално бързо цялата агония да приключи."

Петър Якимов: "Наблюдавам една замяна на събитията от 1997 г. Първата замяна е от страна на БСП, които се опитват да обяснят, че сме свалили правителството на Жан Виденов. Разиграват картата, че БСП е чисто, а Жан Виденов е виновен за всичко. А това не беше така. Ние не свалихме Жан Виденов, а не допуснахме да се създаде втори кабинет на БСП. Втората част от замяната е, че СДС е организирало протестите. През цялото време на протестите СДС тичаше след нас. Те НЕ желаеха в онзи момент да има предсрочни избори. Когато за пръв път затворихме Орлов мост, веднага дотичаха някакви кадри от СДС да ни питат какво правим и да ни държат сметка какви са тези безобразия, които правим."

Ангел Апостолов: "10 януари беше първата революция. Тези, които участваха в нея не получиха никакви услуги. А даже и тези, които се опитаха, не успяха. Това беше революция България да стане нормална и всекидневна държава. Фактът, че не само аз, а и почти всички хора вече почти нищо не си спомнят за тази дата, показва, че революцията е успяла. Тя изпълни своята цел - да направи България нормална държава, в която да няма повече революции, а само бунтове. Донякъде съжалявам днешното поколение, че няма да има възможност да изпита това, което изпитахме ние. Чрез нашите действия ние отрязахме възможността на днешните млади да извършат нещо радикално, което да преобрази коренно държавата."

Борислав Бориславов: "По отношение на побоя вечерта - наистина беше парадоксално, че момчетата от вътрешни войски, които пазеха парламента - техните роднини, родители, приятели, съученици, бяха срещу тях. Цялата полицейска акция тогава беше много подла и много гадна, защото докараха от Враца, Монтана и Пазарджик едни изключително прости милиционери, на които в главата им още не беше дошъл 10 ноември. Те с такава злоба се хвърлиха да бият беззащитни хора, жени, деца. Това, че не се потърси отговорност за този побой в следващите 4 г. беше предателство към нас - всички хора, които протестирахме тогава и които бяха бити."