Следователят от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов осъди МВР да му плати 4000 лева обезщетение за незаконно подслушване.

Това е решил състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Росен Димитров по делото, което магистратът заведе преди две години, уточнява „Лекс“. Искът на Атанасов е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е заради незаконно използваните срещу него специални разузнавателни средства (СРС) в продължение на два месеца.

През есента на 2011 г. тогавашният директор на ГДБОП Станимир Флоров е поискал срещу Атанасов да бъдат приложени наблюдение, подслушване и проследяване. Искането е било отправено до тогавашния председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, който почина на следващата година. Той е разрешил използването на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства констатира, че са неправомерно използвани. Атанасов сам поиска бюрото да провери дали е бил незаконно следен, след като още през 2013 г. бил предупреден от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има план да бъде арестуван.

До задържане на следователя така и не се стигна, а след това бюрото констатира, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните престъпления, а разрешението за използване на СРС е било дадено от некомпетентен орган, тъй като искането е трябвало да бъде изпратено до председателя на градския съд и само той e имал право да даде разрешение.

Атанасов първоначално заведе делото срещу прокуратурата и окръжния съд, но то беше прекратено. Последният му иск вече беше срещу МВР, което е отговорно за незаконното подслушване, след като го е поискало. Следователят обжалва прекратяването на делото срещу окръжния съд, но върховните съдии също бяха категорични, че „на принципа на риска“ ответник по дело за незаконно подслушване по ЗОДОВ може да е само органът, който го е инициирал и поискал, а не съдът, който е дал разрешението.

В крайна сметка Атанасов заведе иск за 151 000 лева срещу МВР. От министерството пък са изтъкнали, че ГДБОП е отделно юридическо лице и претенцията трябвало да е насочена към него, а отделно я намирали за недопустима, тъй като погасителната давност била изтекла.

В решението си съдия Димитров пише, че дирекцията е част от МВР и затова министерството е ответник по делото, а давността от 5 години не е изтекла, защото тя започва от момента, в който Атанасов е научил, че е незаконно следен, а това е станало през 2016 г., когато е бил уведомен от бюрото.

Съдът обаче уважава иска на Атанасов само до 4 000 лева, защото той не е представил никакви доказателства за степента, в която му се е отразило незаконното следене, а единствено е посочил, че са били нарушени правата му на лична кореспонденция и частен живот и са уронени честта и достойнството му.

„С оглед на гореизложеното и предвид факта, че ищецът не е ангажирал доказателства за това по какъв начин и в каква степен неправомерното действие на ответника му е причинило твърдените вреди, съдът намира, че следва да се приемат такова в размер на 4000 лв., доколкото според общия разум нарушаването на правото на всеки човек на неприкосновеност на личния живот чрез незаконно подслушване, незаконно наблюдение, незаконно следене неминуемо причинява вреди от морален характер ,които следва да бъдат репарирани от виновния субект. Следва да се отчете, че незаконосъобразните СРС-та са прилагани спрямо действащ магистрат, чиято чисто професионална дейност се свързва с необходима по Закон висока степен на конфиденциалност“, мотивира се съдия Димитров. Той обаче подчертава, че макар и неимуществени, вредите следва да бъдат доказани, като тежестта за това се носи от Атанасов.

Вместо доказателства за това как му се е отразило незаконното следене, след като е разбрал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил създаден образ на „следовател на олигархията“ и това е попречило на професионалното му развитие.

Пред съда той е посочил, че е известен критик на ръководството на прокуратурата, както и че срещу него бяха образувани и дисциплинарни дела, по които му беше наложена забележка и му беше намалена заплатата. Според Атанасов незаконното подслушване имало отношение и към неуспешните му опити да оглави районната, градската и Апелативната специализирана прокуратура, включително и да се кандидатира за главен прокурор.

Според съда обаче тези факти нямат никакво отношение към неправомерните СРС-та.

„Отхвърлянето на кандидатури на ищеца за гореизброените постове не е нормална последица от използването на незаконни СРС срещу него, макар и атестацията му да има оценка „много добър“.

Ищецът не ангажира никакви доказателства за причинно-следствена връзка между посочените по-горе твърдени вреди и поведението на ответника.

Твърдяното от ищеца намаляване на заплатата му с 15% вследствие от открития му конфликт с ръководството на прокуратурата е неподкрепено с каквито и да било доказателства, а и по съществото си би могло да обоснове обезщетяване на имуществени вреди, каквито не са претендирани в производството“, пише в решението на съда. То не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.