Да търсиш изкупителна жертва или да предизвикваш "лов на вещици" в цялото съсловие не е продуктивно за никого. Науката не е всесилна, продължават да умират хора по света.

Това заяви пред БНР д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), по повод временното отстраняване на директорите на три столични болници - "Пирогов", "Лозенец" и Педиатрията, заради смъртта на тригодишно дете.

Твърденията, че в 21 век не може да се случи да почине някой от пневмония, не са верни. Всички ние лекарите бихме искали нашите пациенти да оздравяват, но това е съвместен процес на доверие между лекари и пациенти, тогава може да разчитаме на успех, каза д-р Маджаров.

Припомняме, че по разпореждане на премиера Бойко Борисов, шефовете на трите болници с отношение към случая със смъртта на 3-годишното момченце бяха временно отстранени.

По информация на bTV, резултатите от аутопсията на детето показвали, че пневмония е причината за смъртта на детето. Вчера резултатите от проверката в трите болници потвърди причината за смъртта на детето.

Миналата седмица стана ясно, че здравният министър Кирил Ананиев е назначил проверка в три столични болници заради починалото 3-годишно дете.

Относно темата с фалшивите болнични и заплащането на първия ден от болничните, той предложи лекарите да не издават болнични. Нека работодателите да намерят начин да контролират своите работници, когато са болни, призова председателят на БЛС и обясни, че лекарят преценява колко дни домашно лечение са необходими за възстановяване.

Той заяви, че огромен брой работещи в определени сектори на икономиката се насочват в периоди, в които нямат работа, да им бъдат издадени масово болнични с цел спестяване на осигуровки.

"Да не говоря за огромната бройка от населението, което буквално заплашва лекаря, че ако не издаде болничен, той ще се отпише... Принуден съм да бъда остър. Отново изкупителната жертва е лекарят. Тази тема дойде в повече", заяви д-р Маджаров.

По думите му темата с клиничните пътеки се е демонизирала, защото обществото смята, че заплащането през клиничните пътеки е порочно.

"Клиничната пътека се нарича пътека, защото е алгоритъм, който трябва да бъде спазен, когато пациентът попадне в болницата. Друг е въпросът, че не бяха въведени механизми за следене на качеството и на контрола, а това доведе до опорочаване на идеята - на пациента да е гарантиран минимумът, който трябва да бъде извършен, за да е ясно, че той е лекуван добре. Това е недъг", обясни д-р Маджаров.

Според председателя на БЛС няма основание за повишаване на броя на хоспитализациите, след като няма повишаване на броя на населението и няма нови болници.

Той е убеден, че парите трябва да са там, където са необходими. "Всяка година има увеличение на бюджета на НЗОК и когато то отива само за бройки, не допринася за качеството. Затова настояваме цените на клиничните пътеки да бъдат повишени значително", каза д-р Маджаров.

Председателят на БЛС е категоричен, че е необходимо възстановяването на справедливостта в съотношението в отделните специалности, в отделните диагнози. "В годините се получи едно изкривяване - лекари от една специалност са по-добре платени, защото техните клинични пътеки са по-добре платени", обясни д-р Маджаров.

Той не отрече, че дисбалансите при клиничните пътеки се дължат на лобизъм, който пречи на системата, нито популизма при финансиране на здравеопазването в България.

"Не е страшно да се доплати 1 лев, страшното е, когато влезеш в болницата и те накарат да намериш отнякъде 10 000 лева... Системата на здравеопазването първо трябва да се преструктурира, да се въведе единната информационна система и чак тогава да търсим решение на проблемите през промяна на финансирането".