Параходът „Голубчик“ е построен за нуждите на Руското дружество за параходство и търговия през 1858 г. в Нюкасъл, Англия. Има водоизместимост 265 тона, дълъг е 40 и широк 10 метрасредствено преди Руско-турската война (1877 –1878 г.) е откупен от руското правителство и е включен в състава на Черноморския флот с база Севастопол. Негова основна задача по време на войната е охраната на минните заграждения, но често е ползван и като влекач.

След Освобождението е подарен на България. Това става със заповед № 41 от 18.04.1880 г., когато е отчислен от руския Черноморски флот и на 3 юни с. г. е зачислен към Дунавската флотилия и Морска част в Русе. Един месец по-късно приема на палубата си първия български екипаж под командването на руския лейтенант Лебедев. Първото сериозно изпитание за личния състав на “Голубчик” е по време на Сръбско-българската война от 1885 г. 9 ноември е денят, в който сърбите затварят обръча около Видин. Още тогава параходът “Голубчик” докарва на защитниците две баржи, пълни с припаси. В навечерието на обсадата параходът успява да стовари една запасна дружина от 5-и пехотен Дунавски полк, а по-късно и девет оръдия. Когато „Голубчик“ преминава край село Витбол (днес квартал на Дунавци), той е забелязан от сръбската брегова батарея край селото. Артилеристите дават два халосни изстрела. При първия “Голубчик” вдига бял флаг, а при втория - знамето на Австро-Унгария. Сърбите изпадат в недоумение, което позволява на „Голубчик“ да се отдалечи извън обсега на снарядите. Пратката е доставена и корабът напуска града под прикритието на нощта. Това е първият от 45-те курса, които „Голубчик“ прави по време на войната.

В Сръбско-българската война е командван от руския офицер на българска служба, 35-годишния мичман Владимир Луцки. Два дни след първия рейс няколко кораба от Дунавската флотилия, включително и „Голубчик“, успяват да се промъкнат през сръбските батареи и докарват на защитниците 6 милиона патрона. На другия ден „Голубчик“ отплава натоварен със снаряди и пак се изплъзва от обстрела на сръбските оръдия на път за Лом. На 13 ноември „Голубчик“ отново докарва муниции и провизии във Видин.

При един от курсовете е натоварен с хранителни припаси. Луцки нарежда да се скрият всички корабни оръдия, да бъде поставен фалшив комин и да бъде сменено името. Вдигнат е австрийският флаг. Когато се отдалечава от дулата на оръдията, „Голубчик“ свива рязко към пристанището на Видин. Трюмовете на кораба са изпразнени и той напуска Видин. Отново е натоварен в Русе и Лом с провизии и муниции. Този път курсът за Видин е нощен. „Голубчик“ е пребоядисан, сменя името си и отплава под австрийски флаг. Така в полунощ пред сръбските оръдия преминава пътнически кораб. Оръжието, боеприпасите и продоволствието, които са доставени, спасяват защитата на крепостта.

След войната “Голубчик” участва в контрапреврата срещу княз Александър І Батенберг. Корабът трябва да настигне яхтата “Александър І” и да върне детронирания княз, но опитът не успява. На 1 октомври 1886 г. за командир на парахода е назначен мичман Владимир Кисимов и още същата година “Голубчик” поставя началото на българската товаро-пасажерска параходна линия между Силистра и Видин.

В трагичните дни на февруари 1887 г. корабът е включен в действията на офицерите русофили в Русе. Намирайки се на брега на реката, в съседство с Арсенала, корабът е трябвало да поеме охраната на жп станцията откъм Дунава и в посока от Варна, да превози от Румъния до Русе Олимпи Панов и Тома Кърджиев, за да участват в бунта, а в случай на неуспех да осигури прехвърлянето на ръководителите на бунта обратно на румънския бряг. Разигралите се трагични събития превръщат “Голубчик” от надеждно убежище за русофилите в техен капан, а това в известна степен решава и съдбата им.

През 1887 г. „Голубчик“ е преименуван на “Хан Крум”. След коронацията на Фердинанд за български княз е обявен за княжеска яхта. Плава в Дунавската флотилия до 1913 г., когато заедно с другите кораби от флотилията е потопен от екипажа си в устието на р. Дунавски Лом, за да не попадне в ръцете на спечелилите Междусъюзническата война. Още през същата година яхтата е извадена от речното дъно, но през 1914 г. е бракувана.

МАРИАНА БЪРЧЕВА

Регионален исторически музей Русе