Началото на военния ритуал, в който ще участват Представителният духов оркестър, почетен караул и венценосци от ВМС, както и представители на регионалния клон на Национално дружество „Традиция“, е в 10:00 ч., пред „Портал-паметника на 8-ми пехотен приморски полк“, научи Moreto.net.
Гражданите и гостите на Варна са поканени да почетат паметта на героите, отдали живота си за Отечеството, и да отбележат годишнината от създаването на полка, чиято славна история е увековечена с величествен монумент в централната част на града.
Събитието се организира от регионалният клон „8-ми пехотен приморски полк“ към Национално дружество „Традиция“ и Военноморските сили на Република България, със съдействието и подкрепата на Община Варна.
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.
В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.
Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 – 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).
В Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.
В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия.
През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.
В Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.
На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев.
На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383. По-късно полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.
На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8-а пехотна приморска дружина. През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8-а пехотна приморска дружина и 16-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.
През Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-а пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.[6]
През 1949 – 1950 г. полкът носи явно наименование под. 3160, а от 1 януари 1951 г. се преименува на Тридесет и шести стрелкови полк, от 25 март 1951 г. прераства на Петдесет и осма стрелкова брегова бригада, от 1 януари 1956 поделението се премества в с. Долни чифлик, Варненско и на 11 август 1958 г. във връзка с намалението на личния състав на БНА се разформирова.




Коментари














Отиде си Атанас Димитров – обичан планински водач и вдъхновение за туристите от Варна
Отиде си писателят Калин Терзийски
Вместо бронираното стъкло: Сложиха метално покритие над находките на Шишковата градинка (снимки)
Къде са София и Варна в световната класация на най-скъпите градове?
Увеличават курсовете на автобусна линия №30 във Варна
Община във Варненско получи Етикет за иновации и добро управление на местно ниво
Петима задържани за клониране и контрабанда на крадени коли във Варна (снимки)
Ивет Лалова е уличена в употреба на допинг с проба дадена по време на Игрите в Рио 2016
Варна поема дълг от 19 млн. евро зa проекти по Плана за възстановяване?
Сицилия отчита щети за над 1 милиард евро след бурята „Хари“ (видео)
Резитба на дърво временно блокира движението на варненско кръстовище в събота
Разбиха банда за изнудвания, действала в цялата страна
Тръмп заплашва Иран с американския флот, броят на жертвите расте
Спасиха бедстващо фламинго край Бургас
Конституционният съд прекрати пълномощията на президента Радев
Космически туристи преминаха отвъд Линията на Карман (видео)
Филм постави рекорд с 16 номинации за „Оскар“
Комисията по финанси подкрепи проект за реконструкция на приток на Шокъровия канал
Варненски съд отказа екстрадиция на търсен от Русия гражданин
БНБ пуска сребърна колекционерска монета за 125 години електрически трамвай в България
От Златния некропол до Квартала на богатите: Калиакра с нови средства за научни изследвания







RSS Новини